Той галантно я целуна и седна на свободния стол. В душата му тлееше тревога. Само да не вземе да прави скандали за Кейт!
Лорин поръча бутилка шампанско и вдигна глава.
— Ти си лошо момче!
— Но аз само…
— Не искам никакви обяснения — прекъсна го тя. — Реших да ти простя, защото… — Изигра леко колебание и добави: — Защото си мъж… А мъжете са си мъже, нали?
Андрю беше изненадан. Очакваше съвсем друго поведение, особено след като Кейт му разказа за скандала в службата.
— Мама казваше, че мъжете имат нужда от подобни… хм… неща, но това не означава, че са престанали да ни обичат…
Келнерът извади шампанското от кофичката с лед и го показа на Андрю.
— Да — разсеяно кимна той, питайки се накъде тръгва разговорът.
Човекът измъкна тапата, напълни чашите с пенлива течност, остави бутилката в сребърната кофичка и дискретно се оттегли.
— Да пием за нашето бъдеще — вдигна чашата си Лорин. — И за успеха ти в делото Д’Арси.
Той изви глава, в очите му проблесна насмешка.
— Виж ти, виж ти. — Чукна се с нея, отпи няколко глътки и каза: — Сега да чуем за какво е ходила Кейт в полицията…
— Не бързай толкова, Андрю — потъмняха очите на Лорин. — Ще ти кажа, като му дойде времето…
Пръстите му нетърпеливо почукваха по масата. Наистина имаше нужда от тази информация. Случаят Д’Арси се очертаваше като шумен скандал, а на всичкото отгоре и Томи се държеше доста подозрително. Трябва ми всичко, което успея да докопам, помисли си той и очите му пробягаха по фигурата на Лорин. Разкошна мадама, при това с определено сексуално излъчване. По дяволите, какво пък толкова ще изгубя? Облегна се назад, отпи нова глътка шампанско и я остави да определя темпото.
Вечеряха, бутилката се изпразни. Тя се приведе над масата и дрезгаво прошепна:
— Да се поразходим…
Той поиска сметката и направи опит да не издава изумлението си от астрономическата цифра. Лорин беше поръчала шампанско за сто долара. Плати с кредитната си карта, надявайки се, че информацията й ще си струва тази сума. И в двата случая обаче възнамеряваше да я представи като служебен разход.
Излязоха във вестибюла. Лорин подмина асансьорите и се насочи към врата, на която пишеше „изход“.
Изкачиха няколко стъпала и се озоваха на покрива. Съседната жилищна сграда беше по-висока, зад прозорците се виждаха синкавите екрани на включени телевизори. Но повечето от стаите бяха тъмни.
— Да поседнем — предложи Лорин и тръгна към няколко плетени стола, пръснати небрежно в средата на площадката.
Андрю избра една лежанка, Лорин се настани на стола до нея.
— Много е красиво тук — промърмори той.
— Да — усмихна се тя и ръката й се плъзна към вътрешната част на бедрото му.
— Тук ли? — ухили се той.
— Защо не?
Той сви рамене и се огледа. Мисълта, че тя го докосва насред открития покрив, пред очите на всеки, който се приближи до прозореца, го накара да потръпне от възбуда. Тази жена наистина е от особено тесто!
Лорин се приведе напред, реверите на жакета й се разтвориха. Ръката й масажираше члена му през тънката материя на панталона. Готов за броени секунди, той се пресегна и погали гърдите й под блузката.
Тя простена, пръстите й дръпнаха ципа и ловко смъкнаха гащетата му. Бедрата му неволно потръпнаха от хладния нощен въздух. Членът му потъна в топлата й влажна уста. Той простена, тялото му се изви като дъга. Въпреки това очите му пробягаха наоколо. Надяваше се, че никой не ги гледа. Същевременно, при мисълта, че някой може да ги види, възбудата му стана толкова голяма, че беше на крачка от изпразването.
Устните й се движеха нагоре-надолу с влудяваща чувственост, засмукваха го нежно, после го пускаха. Членът му пулсираше, напрегнат до пръсване. Скоро престана да се владее, пръстите му се забиха в косата й и притиснаха главата й надолу. Експлодира вътре в нея, дълбоко в гърлото й.
— Господи, боже мой! — викът му се сля с мекото захлопване на вратата, от която бяха дошли.
Беше благодарен, че полите на жакета й скриваха голите му гениталии от очите на човека, който се приближаваше. Прибра члена си с бързо движение, пръстите му трескаво се заловиха за ципа. Лорин вдигна глава и на лицето й се появи усмивка.
Човекът беше от охраната.
— Всичко ли е наред? — попита той.
— Да, офицер — отвърна Лорин. — Просто се наслаждаваме на гледката… — Ръцете й придърпаха реверите на жакета.
— Получих съобщение, че тук стават неприлични неща.
