— Имах предвид да заменим вечерята с обяд — засмя се Кейт.
Колебанието му продължи само секунда:
— Става! Казвай час и ден!
— Да речем утре, в един?
— Чудесно! Какво ще кажеш за „Куджини“ в Санта Моника?
— Ще бъда там — обеща тя.
Тео с мъка се откъсна от репортерите и вкара колата си зад портала на Сандра. Даде газ и подкара по алеята.
Отвори му самата тя, бледорусата й коса падаше свободно върху раменете.
— Благодаря ти, че дойде.
— Тръгнах веднага, след като получих съобщението ти — отвърна Тео, забеляза загриженото й изражение и добави: — Какво не е наред?
Тя сложи пръст на устните си, погледна го изразително и подхвърли:
— Да се поразходим, времето е чудесно…
Тео я последва през хола и отворените врати на терасата. Дали е възможно да я подслушват, запита се той. Или Сандра просто изпада в параноя?
Излязоха на поляната и Сандра си пое дъх с видимо облекчение. Извърна се с лице към него и ярката слънчева светлина му помогна да разбере колко е измъчена. Красивото й лице изглеждаше посивяло. По дяволите, въздъхна Тео. Всички страдаме…
— Какво става?
— Не искам никой да чуе това, което ще ти кажа — отвърна тя и измъкна от джоба си пакет цигари. — Нали нямаш нищо против, ако запаля?
— Навън димът не ми пречи…
Тя щракна запалката и напълни дробовете си с дим.
— Трябва да вляза във връзка с Томи. — Гласът й беше тих, почти шепот.
— Това е лудост!
Лицето й се разкриви, в очите й проблесна влага. Понякога се държи като гаменче от улицата, но има случаи, в които изглежда като безпомощно дете, помисли си Тео.
— Трябва да разбера какво е казал на полицията — настоя тя. Очите й бяха сведени надолу, към пръстенчето с брилянт, което нервно въртеше.
— Сандра, мисля, че…
— Моля те, не ме поучавай! — прошепна тя и притисна ушите си с длани. — Абигейл ми е достатъчна с нейните заповеди. „Не прави това“, „по-добре така“… — имитира гласа на свекърва си тя. — Вече до гуша ми дойде!
— Разбирам те много добре. — В това отношение Тео наистина можеше да й съчувства.
— Трябва ми сигурен човек, който да предаде посланието ми на Томи — подхвърли тя.
— Сандра, навън има цяла глутница репортери, които дебнат всяка наша крачка! — погледна я в очите Тео. — Надуши ли подобно нещо, жълтата преса буквално ще ни разкъса. Да не говорим за полицията. Какво ще си помислят, ако аз цъфна в затвора и поискам свиждане с убиеца на брат си?
Тя се извърна и насочи поглед към градинарите, които работеха недалеч от тях.
— Разговаряла ли си с Кейт Александър по този въпрос? — попита Тео.
— Тя каза, че не мога да се срещна с него — едва чуто отвърна Сандра.
— И е права — тръсна глава Тео. — Би се изложила на огромна опасност… Мисля, че изобщо не…
— Добре, забрави го — махна с ръка младата жена, извърна се към него и добави: — Съжалявам, че изобщо повдигнах този въпрос.
— Бъди разумна, Сандра. Такова нещо е безкрайно опасно. Слушай какво те съветва адвокатката.
— Нали ти казах да го забравиш? — гневно повиши тон тя.
Той направи опит да хване ръката й, но тя рязко се отдръпна.
— Предполагам, че и сам ще откриеш изхода!
Тръгна с бърза крачка през тревата, а Тео остана на място. Беше дълбоко обезпокоен, стомахът му се превърна в тежка топка. Сандра е готова да експлодира всеки миг, мрачно си помисли той.
Франклин Манинг получи болки в гърдите и докторите му наредиха да остане на легло. Вече няколко дни подред не можеше да спи, поведението му към близките беше грубо и неприязнено. Така посрещна и съпругата си Ирен, която надникна в спалнята.
— Пак сме сърдити, а? — подхвърли игриво тя.
— Мразя да лежа в проклетото легло! — промърмори Франклин. — Сякаш съм лошо момче, което са наказали!
