— Което означава, че ако не помагам на другите, аз съм лош, така ли?
— Лош е силна дума. По-точната е пасивен…
— Значи трябва да се стегна, иначе рискувам да не получа твоето одобрение.
— Точно така — закачливо се усмихна Кейт и отпи глътка вода. Келнерът се появи с големи чинии спагети, тя свали очилата си, преди да ги опита. — Страхотни са!
— Наистина — кимна той, остави вилицата и заби очи в нея. — Има ли нещо вярно в слуховете, че възнамеряваш да се кандидатираш за областен прокурор?
— Това е една реална възможност.
— А оттам ще хвърлиш око и на резиденцията на губернатора?
— Защо не? — игриво се усмихна тя.
Той задържа вилицата си във въздуха.
— Мисля, че и на двете места би се справила чудесно…
— Надявам се.
— Говориш като изпечен политик — засмя се той.
Известно време се храниха в мълчание, после Андрю остави салфетката си на масата и я погледна.
— Кейт, не съм забравил, че имаме споразумение да не обсъждаме делото Д’Арси…
В погледа й се появи безпокойство.
— Андрю, не бих искала да разваляме…
— Моля те, нека довърша — прекъсна я той. — Нямам желание да те разстройвам, но трябва да ти задам един въпрос, който напоследък силно ме безпокои… Ще ми отговориш просто с „да“ или „не“, после нещата приключват. Става ли?
— Хайде, питай — въздъхна Кейт.
— Вярно ли е, че подготвяш споразумение с прокуратурата за Сандра д’Арси, според условията на което тя ще свидетелства срещу моя клиент?
Кейт замръзна на стола, в душата й се появи негодувание. Как смее да задава подобен въпрос?!
— Андрю, нямам никакво намерение да обсъждам тези неща с теб! — отсече тя.
— За бога, Кейт! — примоли се той. — Имам право да получа поне едно „да“ или „не“! — По бузите му изби ярка червенина.
— Аз пък отказвам да говоря на тази тема! — стисна зъби тя. Проклет нахалник! Защо изобщо приех тази среща, след като предварително подозирах нещо от тоя сорт?
Сините му очи изпитателно пробягаха по лицето й.
— Чух за подобна възможност от твой колега в кантората — преднамерено небрежно подхвърли той.
— Това е невъзможно! — не успя да се овладее тя.
— Всичко е възможно! — повиши тон той. — По дяволите, Кейт! Кажи да или не!
Кейт захвърли салфетката на масата и скочи на крака.
— Значи затова ме покани на обяд, така ли? Можеш да вървиш по дяволите! — обърна се и хукна към вратата, без да обръща внимание на изненаданите погледи на посетителите. Чувстваше се глупачка, поддала се на най-стария трик от наръчника. На мъжкия чар…
25
— Нещо случило ли се е, Рейчъл? — попита разтревожено Кейт и пръстите й инстинктивно стиснаха слушалката.
— Не, обаждам се да ти напомня за нашето месечно събиране утре…
— О, така ли?
Беше си отбелязала датата в календара, но възнамеряваше в последната минута да се извини чрез секретарката си. Обичаше тези срещи с приятелките, но не би могла да понесе компанията на Лорин, която очевидно правеше всичко възможно да й вгорчи живота заради Андрю.
— Рейчъл, много съжалявам, но няма да дойда. Имам много важна работа.
— Дело?
— Не.
— Уговорката ни беше да отсъстваме само в случай на неотложно дело.
Кейт въздъхна и се предаде. Рейчъл пак я победи.
— Добре, къде?
— „Джейд Уест“, точно в един.
— Добре, ще се видим там.
Завъртя се заедно със стола си и стисна зъби. Е, хубаво. Ще се опитам да не обръщам внимание на Лорин и
