доколкото си спомням, ти все още се водиш служител на тази фирма!
— Глупости! — усмихна се пренебрежително Лорин. — Давам й достатъчно голяма част от времето си, шест дни в седмицата. Мисля, че това е прекалено много… — Извърна се към Рейчъл и преднамерено натъртено попита: — Какво по-точно те интересува, скъпа?
— Хайде да говорим за нещо друго — размърда се на стола си Рейчъл.
— Май всички умирате от страх! — изгледа ги с презрение Лорин.
Кейт отново съжали, че не успя да се измъкне от тази среща. Обядът очевидно ще се проточи, а това я правеше нервна. Невидимото присъствие на Андрю тегнеше над масата, освен това се притесняваше от напрежението между себе си и Мадлин — пряк резултат от работата им по делото Д’Арси. Обикновено успяваше да разграничава личното от служебното, но днес не беше така. Липсваше й обективност.
Малко след като се върна в прокуратурата, Мадлин вдигна глава и видя едрата фигура на детектив Боуър, запълнила рамката на вратата.
— Влизайте — усмихна се тя. — Тук сте да давате показания по някое дело или да се видите с мен?
— И двете — ухили се Боуър.
— Седнете — махна към близкото кресло тя.
— Нямам време — погледна часовника си той. — Отбих се да ви кажа, че най-сетне разговарях с човека, за когото ви споменах. Онзи, който бил разорен от Д’Арси…
— Каза ли нещо интересно? — погледна го с нетърпение Мадлин.
— Интересно беше по-скоро онова, което не каза — поклати глава Боуър. — От една миля разстояние личеше, че този човек ненавижда Д’Арси…
— Интересно…
— Много… Работел по един от развойните проекти на „Д’Арси къмпани“ срещу солиден хонорар. Трябвали му пари и отишъл в счетоводството да поиска аванс. Оттам го отпратили с обяснението, че плащат два пъти месечно. На излизане видял Д’Арси да разговаря в коридора с някаква жена. Представил му се, извинил се за безпокойството и го попитал дали не би могъл да уреди изплащането на аванса. А Д’Арси се обърнал към него и изръмжал: „Ти какво си въобразяваш, да те вземат мътните? Аз да не съм ти шибаната банка?“. Човекът се ядосал и казал на Д’Арси, че е мръсен егоист, който пет пари не дава за обикновените хора. Онзи почервенял като рак и му казал да се маха. После добавил, че трябва да си търси друга работа, тъй като такава няма да получи не само в „Д’Арси къмпани“, но и в цяла Калифорния.
— Хубав човек, няма що — поклати глава Мадлин.
— И удържал на думата си — добави с въздишка Боуър. — Направил така, че човечецът наистина престанал да получава поръчки…
— И вероятно се е разорил?
— Наложило му се да напусне щата и да започне от А-Б…
— Ужасно! При това Д’Арси пръв е изпуснал нервите си, нали?
— Така твърди човекът. Каза, че е доволен от смъртта на Д’Арси…
— Не бих го обвинила за това.
— Особено след като чуете за какво са му били необходими парите — кимна Боуър. — Жена му трябвало да бъде оперирана по спешност от рак…
— Най-гадното е, че Д’Арси изобщо не го е попитал, нали? — изгледа го Мадлин.
— Така е — въздъхна детективът. — Все пак не пропуснах да проверя алибито му… Оказа се, че по време на убийството е бил в компанията на няколко души. Това ме кара да мисля, че вече разполагаме с убиеца и той се нарича Томи Бартоломю.
— С единия от убийците — поправи го Мадлин.
— Така да е — прие Боуър. — Но вие не се безпокойте, хлапето ще проговори…
— Дано — въздъхна Мадлин, свъси вежди и се замисли за Джеймс д’Арси. Филантроп или мръсник? Добър въпрос…
На вратата се почука и Чарлс вдигна глава от документите, пръснати върху бюрото му.
— Мога ли да ти отнема една минутка? — сладко му се усмихна Лорин, надникнала в процепа.
— Тъкмо привършвам един договор — раздразнено отвърна той. — Не би ли могла да дойдеш по-късно?
— Не. Искам да ти кажа нещо, което ще те заинтригува.
— Добре, влизай — предаде се с въздишка той.
Тя затвори вратата и тръгна с танцуваща походка през добре мебелирания кабинет.
— Седни — махна към стола срещу бюрото той.
— Благодаря — усмихна се победоносно Лорин и кръстоса под носа му стройните си нозе.
Чарлс обаче не реагира. Не харесваше тази жена, беше напълно равнодушен към атрибутите й.
— Какво е това толкова важно нещо? — нетърпеливо попита той.
— Чувал ли си името Андрю Стюарт? — сладко му се усмихна Лорин.
