— Адвокат по наказателни дела, в момента е защитник на Томи Бартоломю. Нали така?
— Точно така — кимна тя и нави на пръста си връхчето на непокорна червеникава къдрица. — С него се срещаме от време на време и…
— Ако става въпрос за конфликт на интересите, можеш да бъдеш спокойна — нетърпеливо я прекъсна Чарлс.
— Не става въпрос за това.
— О, така ли?
— Изглежда Андрю се среща и с Кейт Александър…
Сърцето на Чарлс пропусна един такт, тялото му леко се приведе напред. Наложи се да употреби доста усилия, за да запази самообладание.
— За какви срещи става въпрос? — попита той. — За лични или служебни? Такива, които биха се отразили на професионалните им задължения?
— Ти си истински джентълмен! — изсмя се с открито предизвикателство Лорин. — Имам предвид интимни срещи, като мъж и жена…
— Ясно. А сигурна ли си в това?
— Абсолютно. Излязох от нерви и вдигнах скандал на Кейт. Тя изобщо не отрече…
— Колко време продължава това?
— Не зная — игриво го погледна Лорин. — Но миналия петък са напуснали заедно събранието на едно от женските дружества в „Сенчъри плаца“, този уикенд пак са се виждали.
Чарлс усети как дланите му овлажняват, стана и се насочи към прозореца. Трябваше му поне минута да се овладее.
— Почувствах се длъжна да те информирам, Чарлс — пропя зад гърба му Лорин. — Защото Кейт е адвокат на Сандра д’Арси и връзката й с господин Стюарт може да бъде тълкувана доста многозначително… Особено ако до нея се докопат жълтите вестници…
В гърдите на Чарлс изведнъж се появи мъчителното желание да пресече коридора, да влезе в кабинета на Кейт и да й извие врата. Но първо трябваше да се справи с тази коварна кучка, която се хилеше насреща му.
— Кейт е етичен юрист — извърна се към нея той и на лицето му се появи усмивка. — Не вярвам, че ще допусне професионална грешка. Все пак ти благодаря за информацията… — В очите му се появи внезапно подозрение. — Надявам се, че тя няма да излезе извън стените на кантората.
— Естествено — кимна Лорин и миглите й кокетно запърхаха.
— Добре — въздъхна той. — Няма за какво повече да се тревожиш. Обещавам да поговоря с Кейт.
— Това ще бъде нашата малка тайна — изгука Лорин, стана и се насочи към вратата. На прага се спря и помаха с ръка. — Чао, засега…
Пръстите на Чарлс конвулсивно се преплетоха. Дявол да я вземе тази Кейт! Ето къде е била, когато се скъсах да я търся по телефона! Още тогава усетих, че нещо не е наред…
Закрачи напред-назад, умът му напрегнато работеше. Андрю Стюарт е достоен съперник. Не само защото има привлекателна външност, а и защото е много добър юрист. Все пак изборът на Кейт беше безкрайно неподходящ, дори глупав. Би трябвало да си дава сметка, че рано или късно ще се стигне до конфликт на интересите…
Скъсах си задника да й осигуря политическо бъдеще, кипеше той. И какво се получава, когато само за миг си обърна гърба? Тя просто зарязва всичко и се отдава на съмнителни удоволствия!
Не беше сигурен, че може да действа рационално. Пристъпи към бара, сипа си половин чаша неразреден алкохол и отпи едра глътка. След няколко минути противното разтърсване на вътрешностите му изчезна. Допи питието и остави чашата на плота. Налага се да оправя тази бъркотия, въздъхна мрачно той. Дано да се получи…
Паркирал колата си до тротоара, Тео нетърпеливо очакваше появата на Диксън. Дългата медноруса коса се търкаше в яката на разкопчаната му риза при всяко нетърпеливо извръщане на главата. Беше изключително обезпокоен от разговора си със Сандра.
Най-сетне зърна мерцедеса, който спря пред сградата на федералните власти в Уестууд. Изскочи от ягуара, заключи вратичката и изчака приближаването на Диксън.
Отвори дясната врата на лимузината и се плъзна вътре.
— Здрасти.
— Какво е толкова спешно? — изръмжа Диксън, даде газ и потегли в посока на Уилшайър.
Тео му предаде накратко разговора си със Сандра и заключи:
— Тя твърди, че на всяка цена трябва да разбере какви са били показанията на Томи пред полицията.
— По дяволите! Не мога да повярвам, че ще пожелае да те изложи на такъв риск! Май ще излезе, че този хлапак наистина е убиецът на брат ти. А Сандра трябва да си държи шибания език зад зъбите! Бърка се точно там, където не трябва!
— Какво означава това? — попита Тео.
— Нищо, забрави го — въздъхна Диксън и се извърна да го погледне. На лицето му изплува пресилена усмивка, брадичката му съвсем се стопи в гушата. — Важното е, че си й отказал, Тео… Отново ще ти дам твърд съвет: дръж се настрана. Остави мен да се разправям с подробностите. Окей?
— Разбира се — въздъхна с облекчение Тео. И без това разчиташе единствено на Диксън. Сега оставаше
