другият проблем… Прокашля се и неуверено подхвърли: — Полицията отново ме пита къде съм бил в нощта на убийството…
— Какво им отговори?
— Че съм си бил у дома, сам… — Усети как дланите му овлажняват от притеснение. — Ами ако разберат?
Не получи отговор. Диксън гледаше право пред себе си и мрачно мълчеше.
26
Лорин разтърси коса, лампичките пред огледалото осветиха медните й къдрици. Спиралата леко докосна миглите й. Облече съблазнителната си копринена роба, сърцето й биеше в ускорен ритъм. Андрю се обади отдолу, всеки момент щеше да е тук.
На вратата се позвъни. Тя напълни дробовете си с въздух и притисна гърдите си с ръка. Можеш да го направиш, можеш! Повтори тези думи като заклинание, после отвори.
— О, Андрю! Каква приятна изненада!
Той влезе в антрето, очите му равнодушно се плъзнаха по съблазнителната й фигура. Мина покрай нея и влезе в хола, лицето му беше смръщено.
— Ти излезе права — изръмжа той. — Кейт наистина работи по споразумение!
— Призна ли го?
— Не — поклати глава той и сините му очи потъмняха от гняв. — Но изобщо отказа да разговаря по въпроса!
В душата на Лорин помръдна чувство за триумф. Правилно беше преценила, че Кейт няма да обсъжда клиентите си с когото и да било. Новината беше чудесна, наложи се да направи усилие, за да прикрие злорадството си.
— О, господи — съумя да изрази съчувствие тя. — Но не бих казала, че съм изненадана. Кейт не е от хората, които действат емоционално…
— Все още не мога да го приема! — свъси вежди той.
— Андрю, аз ти дадох поверителна информация, защото… — направи пауза и изчака по бузите й да избие руменина. — Защото те обичам… — Пръстите й се преплетоха с неговите, на лицето й изплува усмивка. — Не искам да изгубиш едно важно дело само защото някой ти играе мръсни номера зад гърба… — Гласът й се понижи до шепот. — Но не трябваше да ти казвам… Това може да ми струва работата, нали?
Той само кимна с глава.
— Действията ми не бяха етични, но исках да ти помогна — подчерта тя.
— Оценявам го — усмихна се той и стисна ръката й. — А успя ли да научиш нещо ново?
— Подочух нещичко, но… — На лицето й се изписа колебание. — Мисля, че вече ти казах достатъчно…
— Моля те, Лорин — погледна я нетърпеливо той. — Знаеш колко е важно за мен всичко това!
— Добре — въздъхна тя. — Чух Кейт да споделя с Чарлс Римън за една оферта… Обещали й, че ако Сандра свидетелства срещу Томи и заяви пред съда, че той е убил Джеймс с нейния пистолет, срещу нея няма да бъде повдигнато обвинение за съучастие в убийство, а нещо далеч по-незначително. Кейт се надява това да бъде несъзнателно съучастие…
— За което ще получи от две до шест! — въздъхна Андрю и поклати глава. — Невероятно!
— Не съвсем… Семейство Д’Арси е богато и известно, докато Томи Бартоломю е никой. На кого му пука какво ще стане с него?
— Но ако това е вярно, значи Томи и Сандра са съучастници. Защо тогава неговото наказание трябва да бъде далеч по-тежко от нейното? Това би било крещяща несправедливост!
— Точно така — игриво рече Лорин. — От разговора между Кейт и Чарлс останах с впечатлението, че уликите срещу Сандра са недостатъчни. Вероятно са преценили, че си струва да даде показания срещу Томи и да го закове окончателно. Естествено, за тази цел ще трябва да се признае за виновна в нещо по-дребно и да получи съответната присъда…
— Аз трябва да им попреча! — стисна юмруци Андрю.
— Единственият начин да го сториш, е като ги изпревариш и пръв сключиш споразумение с прокуратурата — припряно рече Лорин. — Ако Томи се съгласи да даде показания, според които Сандра е организатор на заговора за убийство… — Млъкна, просто защото нямаше смисъл да довършва.
Андрю скочи в капана почти веднага.
— Така те ще имат достатъчно улики срещу Сандра — извика възбудено той. — А имат ли ги, нищо няма да ги спре. Сандра ще получи максимална присъда, тъй като прокуратурата не обича да губи… — На лицето му се появи усмивка. — Лорин, ти наистина ми помогна много. Не зная как ще ти се отплатя…
— Убедена съм, че ще измислим нещо — отвърна на усмивката му тя.
Той я притегли към себе си.
— Знаеш ли… Имам чувството, че сега е моментът да превърна някоя от твоите фантазии в действителност…
— Коя по-точно? — предизвикателно прошепна тя.
— Скоро ще разбереш!
Лорин имаше чувството, че тялото й се размеква, превръщайки се в желирана маса. Това очевидно се
