— Неприлични ли? — засмя се Лорин. — Вероятно някой от отсрещната сграда е решил, че една целувка под луната е нещо неприлично…
— Има ги всякакви — сви рамене човекът.
Андрю най-сетне си възвърна дар слово и скочи на крака.
— Вече си тръгвахме…
— Всичко е наред — отвърна пазачът. — Не бързайте…
— Да вървим у дома — сладко се усмихна Лорин. — Имаме още малко работа…
На вратата се позвъни и Кейт отиде да отвори. На прага стоеше Чарлс.
— Какво искаш? — присви очи тя.
— Да поговорим.
— Не, благодаря. Наслушах се на лъжи!
— Кейт, мисля, че след всичко, което преживяхме заедно, ти все пак трябва да ме изслушаш.
— Не съм длъжна да го сторя — хладно отвърна тя и понечи да затръшне вратата под носа му.
Но той я изпревари и стисна китката й.
— По дяволите, Кейт! Аз те обичам, но ти явно си решила да забравиш всичките ни планове!
Тя поклати глава и издърпа ръката си.
— Не, Чарлс. Просто тези планове са твои и устройват единствено теб!
— Не е така — въздъхна той.
Красивото му лице беше тъжно и уморено, върху него беше запечатано изражение, което Кейт не беше виждала досега. Нима това е болка? Сърцето й лудо блъскаше и тя мрачно поклати глава. Защо ми влияе по този начин, господи?
— Никога в живота си не съм се извинявал, Кейт — промърмори той. — Винаги съм бил принуден да водя битки, също като теб… И затова те разбирам… — Тъмните му очи пробягаха по лицето й. — Но сега ще го направя, дано това те накара да се почувстваш по-добре… Извинявай, Кейт.
Пресвети боже, замаяно си помисли тя. Всемогъщият и непобедим Чарлс Римън май наистина се извинява! След ужасната сцена с плесника в кабинета й тя беше убедена, че няма да го види повече, да не говорим за някакви извинения. Отстъпи крачка назад да го пропусне в антрето, но остана там. Даде му да разбере, че няма никакво намерение да го пусне по-навътре.
— Трябваше да ти кажа истината — мрачно промълви той. — Но се страхувах да не те нараня…
— Да не ме нараниш, значи — смръщи вежди тя.
По врата му избиха червени петна.
— Ан ни е засякла на Каталина и вдигна ужасен скандал.
— Защо не ми каза? — изненадано го погледна тя.
— Реших, че ако я замъкна някъде през уикенда, нещата ще се уталожат…
— Май наистина се мислиш за изключителен мъж, а? — усмихна се иронично тя.
Той явно не разбра какво има предвид.
— Сбърках… Уикендът беше ужасен. Непрекъснато набирах номера ти, но ми отговаряше проклетият телефонен секретар… — В очите му се появи подозрение. — Между другото, къде беше изчезнала?
Тя прокара пръсти през късата си черна коса.
— Това не те засяга.
По лицето му за миг пробяга гняв, после мрачното изражение се завърна. Кейт никога не беше го виждала разкаян. Продължаваше да е твърдо убедена, че не биваше да я лъже, но неволно се постави на негово място. И не успя да си представи какво точно би направила.
Той моментално усети колебанието й, думите излетяха от устата му припряно, с неясна надежда:
— Кейт, толкова сме близо до това, което искаме! — Пръстите му леко се разпериха. — Нима не желаеш да бъдеш следващият старши партньор в „Манинг & Андерсън“?
Тялото й замръзна от изненада.
— Очаквам това да стане при всички обстоятелства — ледено процеди тя. — И мисля, че то няма нищо общо с личните ни отношения.
Той отвори уста да каже нещо, после въздъхна и само кимна с глава:
— Да, разбира се…
— Възползвам се от случая да добавя, че не очаквам някаква промяна в служебните ни отношения — изгледа го продължително тя, тръсна глава и добави: — Клиентите ни не са виновни за нищо!
— Съгласен съм — меко отвърна той. — Сега ще ми позволиш ли да вляза?
— Не.
— Кейт…
