— Кейт?
На вратата се беше изправил Чарлс.
— Изглеждаш доста умислена — отбеляза той.
— Мисля си за колелото на живота, което никога не спира — отвърна с лека въздишка тя.
— Аха — кимна той. — Вероятно си разстроена от годежа на нашата южняшка красавица…
— Може би — леко поруменя тя, после зелените й очи изпитателно пробягаха по лицето му. — Нямаш представа по какъв начин дойде да ми съобщи за щастливото събитие! — Още преди да е свършила, осъзна, че допуска грешка. Не би трябвало да показва вълнение, особено пък пред Чарлс. Ще вземе да си помисли, че между Андрю и нея наистина е имало нещо сериозно.
Очите му едва доловимо се присвиха.
— Скоро и ти ще получиш годежен пръстен, това мога да ти го обещая! — промълви някак мрачно той.
— Да — кимна тя и започна да рови документите на бюрото с единствената цел да скрие насълзените си очи. — Това е една статия от Бренда Келси, доктор по психиатрия, която ще помоля да прегледа Сандра. Тя е сред водещите специалисти по проблемите на малтретираните съпруги. Може би и ти ще пожелаеш да се срещнеш с нея…
— Не слагаш ли каруцата пред коня? От последния ни разговор останах с впечатлението, че Сандра все още не е признала за някакво насилие от страна на Джеймс…
— Това е само въпрос на време, Чарлс — погледна го тежко тя. — Повярвай ми, усещам истината. Готова съм да заложа живота си, че не бъркам. Затова искам да бъда подготвена за момента, в който Сандра най- сетне ще признае за насилието в живота й с Джеймс… Трябва да докажа на съдебните заседатели, че е била в капан, уплашена, безсилна…
— Синдромът на „пребитата съпруга“?
— Ако се наложи — въздъхна Кейт. — Би ли желал да присъстваш на разговора?
— Не мога, претрупан съм с работа — поклати глава Чарлс. — Но имам пълно доверие в преценката ти и зная, че ще се справиш добре. — Очите му пробягаха по часовника. — Трябва да тръгвам, вече закъснявам за срещата си с директора на музея. Ще разговаряме за даренията на фондация „Д’Арси“.
— Ще те изпратя, и без това трябва да оставя едни документи на пропуска.
Влязоха в рецепцията, миг по-късно Нанси, секретарката на Чарлс, го повика на телефона. Вратата на асансьора се отвори и Андрю Стюарт почти се сблъска с Кейт. Висок, рус, красив…
— Кейт, как си? — светнаха очите му.
— Добре съм — хладно отвърна тя. Надяваше се, че няма да се стигне до разговор.
— Няма ли да ме поздравиш? — остана пред нея той. Главата му се наклони, на устните му цъфна усмивка.
— Честито — погледна го в очите тя и изведнъж добави: — Как стана така, че стигна до годеж с жената, с която уж си нямал нищо общо?
Веждите му се извиха, в усмивката му се появи нещо покровителствено.
— В онзи момент наистина беше така… — Гласът му се понижи и стана по-интимен: — Ти знаеш, че би могла да предотвратиш всичко това, нали?
— Моля те, пощади ме! — намръщи се тя, смаяна от нахалството му. — Не беше трудно да отгатна, че само ме използваш…
Обърна се, но ръката му я спря.
— Това не е истина! — почти извика Андрю. — Нещата с Лорин се задълбочиха, след като ти отказа да се срещаш с мен! Нима не бихме могли да си останем приятели?
Кейт дръпна ръката си в мига, в който Чарлс се изправи до нея.
— Нещо не е в ред? — попита смръщено той.
— Не… всъщност… — Думите замряха в гърлото й. Не го чу да излиза от кабинета си, но сега видя, че е готов да я защитава като лъв своята женска.
— Запознайте се — овладя се тя. — Чарлс Римън, Андрю Стюарт. — Главата й се вдигна към лицето на Чарлс. — Това е щастливецът, за когото се сгоди Лорин.
— Радвам се — процеди през стиснати зъби Чарлс.
— Ето те и теб! — извика Лорин, появила се в дъното на коридора. Изтича към тях и хвана Андрю подръка с вид на ревнива собственица.
Кейт осъзна, че би се разсмяла, ако не беше така разстроена. Сцената беше толкова гротескна! Чарлс, наежен да защитава честта й, а Лорин бърза да измъкне собствеността си от полесражението!
— Моите поздравления — обади се Чарлс. — Надявам се да бъдете щастливи.
— Много мило от твоя страна, Чарлс! — изчурулика Лорин, а Андрю само се усмихна. — Сега трябва да ни извините, защото татко ни чака за обяд.
Вратата на асансьора се плъзна зад тях, а Кейт се обърна, усетила погледа на Чарлс. Знаеше, че много му се иска да разбере какво стана между нея и Андрю, но нямаше как да попита. Това беше част от споразумението им. Лицето Андрю Стюарт е тема табу.
— Добре ли си? — попита със свъсени вежди той.
— Разбира се.
