Гари се ядосваше при всяко споменаване на децата. Ревнуваше я за всяка минута, която прекарваше с тях. Нима един възрастен мъж може да те ревнува от собствените ти деца?
По-късно, след края на дългата игра, Мадлин и Филип се настаниха пред пламтящия огън в камината. На масичката до тях димяха чашите с кафе, разделени от поднос с апетитно изглеждащи бисквити.
— Няма да мога да ти се отблагодаря за всичко, което…
— Чакай — вдигна ръка той. — Няма смисъл да ми благодариш, ако имаш предвид времето, което прекарах с децата ти. Направих го, защото ми беше приятно.
— Благодаря — прошепна тя и прокара пръст по ръба на чашата си. Известно време мълчаха, наслаждавайки се на приятната тишина. После тя леко вдигна глава. — Знаеш ли, Филип… Никога не си ми разказвал какво стана с жена ти…
— Все още ми е трудно да говоря за това — отвърна той и отмести очи към огъня.
— Тогава недей — бързо рече тя. — Много добре те разбирам.
— Всъщност бих искал да ти разкажа… — поклати глава той, помълча и започна: — Запознахме се в колежа. Розмари записа бизнес администрация, а аз предпочетох юридическия факултет. Оженихме се веднага, след като се дипломирах. Искахме деца, но решихме, че първо трябва да затвърдим служебното си положение и да спестим пари за собствен дом. Американската мечта, нали знаеш…
— Помня, че и аз исках същото — кимна Мадлин. — Какво стана после?
— В продължение на пет години всичко изглеждаше наред — продължи Филип. — После решихме, че е време за деца и докторът откри една малка бучка на гърдата й… — Гласът му стихна, мълчанието се проточи.
— Ужасно! — прошепна Мадлин. — Злокачествена?
— Да. Наложи се да прекратим опитите да имаме дете и тя се подложи на химиотерапия. След около година, точно когато мислехме, че всичко е наред, туморът отново се появи. — Гласът му прозвуча спокойно, с някакво примирение. — Този път прибегнаха до двустранна мастектомия…
— О, Филип, съжалявам много!
— Беше доста болезнено — поклати глава той. — Но Розмари имаше силен дух и за момент изглеждаше, че може да победи…
— А после?
— Имаше разсейки — отвърна той, закашля се и млъкна.
Тя безуспешно се опитваше да каже нещо.
— Това беше началото на края — продължи след известно време Филип. — Изкара още три години, но те бяха истински ад.
— За теб също, нали?
— Да — прошепна той и отмести очи.
Мадлин беше сигурна, че видя сълзите в тях.
— Не мога дори да си го представя — призна си искрено тя. — Колко време мина оттогава?
— Пет години — отвърна той и остави чашата си на масичката.
— Поддържаш ли някаква връзка? — попита откровено тя.
— През първите три години — никаква — отвърна Филип. — После хората започнаха да ми помагат… Очевидно не можеха да се примирят с мисълта, че един здрав и прав юрист, при това евреин, може да бъде ерген…
Тя се засмя, после поклати глава.
— Но човек не може да живее сам.
— Странно, но същото си помислих и аз за теб…
— Но аз имам децата си — изненадано го погледна тя. — Освен това поддържам и връзки с противния пол…
— Вероятно имаш предвид Гари Сътър.
— Не съм много сигурна — сви рамене тя.
— Така ли? — В кафявите му очи се появи тревога.
— Казах му всичко, което научих от теб — вдигна глава тя. — И той не го отрече, но твърди, че ти си го разбрал погрешно…
— Как по-точно? — сдържано попита Филип.
— Искал да каже, че случаят е тежък за един прокурор и ти предложил да се включи като втори…
— И ти му повярва, така ли?
— Честно казано, не зная какво да мисля, Филип…
Той замълча с прехапани устни, после внезапно се изправи.
— Стана късно, време е да си тръгвам.
Тя изненадано го погледна.
