— Първо ще трябва да те измъкнем оттук — отвърна Кейт, забелязала как булото на отчуждението се връща върху лицето на клиентката й. Много й се искаше да я притисне за Джеймс, но си даде сметка, че моментът едва ли е подходящ. По-добре да изчакам, рече си. И утре е ден. — Трябва да се връщам в кантората, Сандра — въздъхна тя. — Утре пак ще поговорим. Мисля, че при създалите се обстоятелства ще е най-добре да поискаме отлагане на предварителното следствие.
— Не! Вече ти казах: никакво отлагане!
Кейт отчаяно поклати глава. Отказът на Сандра означаваше, че времето й за подготовка намалява драстично. А и основният проблем си оставаше: тя не беше наясно как ще я защитава, без да знае какво точно е ставало между нея и Джеймс.
36
Мадлин напусна ресторанта раздвоена. Разговорът с Лорин и баща й беше протекъл според предвижданията. Продължаваше да е убедена, че иска да се кандидатира за длъжността областен прокурор, съзнаваше, че за предизборната кампания ще бъдат необходими много средства. Но едновременно с това не беше очарована от предложенията на Майлс Кънингам. Богаташът от Тексас даде ясно да се разбере, че за спечелването на подобен пост е необходима безмилостна атака срещу конкуренцията. Но Мадлин не обичаше негативните кампании и се надяваше никога да не бъде част от тях. А този мъж й предлагаше подкрепа в размер на милиони долари, но при условието нещата да се развиват според неговите виждания. Притесняваше се и от факта, че не може да разбере истинските причини, поради които Майлс й предлага тази подкрепа. Директно не поиска нищо. Тя беше достатъчно умна, за да разбере, че трябва да бъде лоялна към него — нещо съвсем естествено за всички предизборни кампании, но какво ли очаква той на практика?
Реши да поговори с Филип. Нуждаеше се от съвета му, вярваше му. Слава богу, че през следващите няколко седмици Майлс Кънингам е зает и няма да се мярка в града. Това й даваше така необходимото време за размисъл.
Но най-много я безпокоеше отношението на Лорин. Приятелката й очевидно беше въодушевена от идеята за широка кампания в пресата срещу Кейт. Защо?
Виктория нервно крачеше напред-назад, докато Абигейл сбито й предаваше разговора си с Кейт.
— Седни! — намръщено заповяда възрастната дама. — Изнервяш ме!
Виктория продължи разходката си с ясното съзнание, че е единственият човек на този свят, който може да пренебрегва желанията на Абигейл.
— Не мога да повярвам, че Кейт Александър се е държала по този начин с теб! — просъска тя. — Явно не си дава сметка с кого се е захванала!
— Ще й покажем с кого — поклати глава Абигейл. — Защото аз съм твърдо решена внукът ми да остане при нас! По всичко личи, че той ще е единственият ми наследник…
Думите й пронизаха сърцето на Виктория. Ако не беше онзи нещастен аборт на младини, днес тя щеше да ражда наследниците на фамилията Д’Арси, а не онази кучка Сандра!
— Сандра е виновна — продължи все така твърдо Абигейл. — Не би било справедливо да се измъкне под гаранция, докато Джеймс завинаги ще остане в ковчега си. А детето ще се чувства най-добре тук, въпреки думите на онази проклета адвокатка!
— Кейт Александър наистина те е вбесила! — изви тънките си устни Виктория.
— Долна неблагодарница! Вече съобщих на Чарлс какво мисля за нея. От теб ще искам да уредиш една среща с областния прокурор. Накарай го да предложат на Сандра някакъв компромис. Искам тя да се признае за виновна срещу по-лека присъда.
— По-лека присъда?
— Точно така. Искам да я няма поне десетина години. Това време ще е достатъчно да превърна внука си в достоен Д’Арси. А едновременно с това ще бъдем сигурни, че нищо от наследството на Джеймс няма да отиде в ръцете на тази никаквица. Според закона губи всякакви права върху него, след като е осъдена.
— Мисля, че си абсолютно права, мамо — кимна Виктория. — Ще се обадя на госпожица Гулд веднага след като се върна у дома. — Отвори компактна пудриера, прекара памучето по лицето си и се усмихна срещу огледалото. — Искаш ли да предам на Кейт нещо от твое име?
— Тя трябва да престане да се рови в миналото и да забрави за насилието, което си въобразява. Всъщност първо се виж с нея… Трябва да я убедиш, че Сандра ще получи по-лека присъда, ако се признае за виновна… — Очите на възрастната дама се насочиха към прозореца. — Да, нека й дадем един последен шанс да докаже лоялността си. В противен случай аз ще оттегля политическата си подкрепа. Бих искала да уважавам последните ангажименти на Джеймс, може би той е видял нещо в нея, което на мен ми убягва…
— Тя е красива — намусено рече Виктория. — Разбира се, ако човек харесва този средиземноморски тип жени… А Джеймс беше познавач…
— Мисля, че думите ти са крайно неуместни!
Виктория развеселено я погледна. Открай време майка й отказваше да признае недостатъците на децата си.
— Обясни на Кейт, че по този начин разрушава бъдещето си.
— С удоволствие — отвърна Виктория и пусна пудриерата в елегантната си чантичка „Шанел“. — Трябва да тръгвам, мамо. Имам един ангажимент.
— Приятно прекарване, скъпа. Кажи на Артър да ми направи чай.
Кейт напусна „Сибил Бранд“ в Източен Лос Анджелис и почти веднага попадна в тежко задръстване на магистралата. Включи мобифона и набра номера на Чарлс.
— Искам да поговорим — рече в слушалката тя. — Би ли ме изчакал? Попаднала съм в ужасен трафик…
