насилие реагират именно така. А ти би ли й повярвал?
В очите му се появи колебание.
— Не съм много сигурен…
— Ето, виждаш ли? — изгледа го многозначително тя. — А и какво би могъл да сториш? Може би да поговориш с Джеймс?
Той само кимна.
— Точно от това се е страхувала Сандра! Че след подобен разговор Джеймс ще направи живота й истински ад!
— Вероятно имаш право — промърмори Чарлс. — Но това е направо кошмар!
— Когато зададох същия въпрос на Абигейл, тя побесня и ме изгони!
— Сега разбирам защо беше толкова ядосана. Не ми каза какво е станало, само подчерта, че е крайно недоволна от поведението ти…
— Бас държа, че е така! Освен това аз очаквах да отрече, но тя се държеше така, сякаш съм докоснала оголен нерв в душата й. — Пръстите на Кейт замислено забарабаниха по кожената повърхност на дивана. — Знаеш ли, изпитах странното чувство, че тази жена крие нещо от мен.
— Какво например?
— Не съм сигурна. В прокурорската си практика имах няколко случая на сексуално насилие. Във всичките открих намеса на семейството… — Тялото й леко се приведе напред. — Какви са били отношенията между Абигейл и съпруга й?
— За бога, Кейт! — извика Чарлс. — Уилям д’Арси беше мъж за пример! — Върху лицето му изплува почтително изражение. — Той беше един от малцината демократи, които бяха назначени за посланици при управлението на Републиканската партия. Познаваше се лично с крале и кралици, беше член на управителния съвет на Световната банка. На практика не познавам друг човек с толкова много отличия…
— Което обаче едва ли гарантира, че не е бил грубиян в личния си живот — подхвърли Кейт.
— Виж какво, скъпа — въздъхна Чарлс. — Ние с теб произхождаме от средната класа. Вероятно по тази причина не можеш да разбереш за какъв човек говорим.
— Не ме интересува колко е бил богат, Чарлс. И най-богатият човек може да бъде насилник!
— Насилник срещу кого? Срещу жена си, децата си?
— Защо не? — сви рамене тя.
— Извинявай, но просто не мога да видя Абигейл в ролята на жертва — отвърна той, направи няколко крачки из стаята и се спря пред дивана. — А към момчетата винаги се е държал коректно. Може би строго, но коректно. Това го помня лично.
— В какъв смисъл строго?
— Имаше доста избухлив характер — усмихна се криво Чарлс. — От Джеймс зная, че баща му, цитирам, „го е спуквал от бой“.
— Ето, виждаш ли?
— Това не доказва нищо. Светът е пълен с хора, които считат, че е напълно в реда на нещата да понатупат децата си, но това съвсем не означава, че са насилници.
— Но са привърженици на телесните наказания, както и на приложението им върху по-слабите и беззащитните. Все пак има разлика между потупване по дупето и шамарите и ритниците, нали?
— Кейт! — Безпомощно вдигна ръце. — На твое място бих зарязал подобна теза! Какво печелиш от нея?
— Изненадана съм от въпроса ти, Чарлс. Ако Сандра е била малтретирана от Джеймс и ако го е убила от отчаяние и чувство за безизходица… Това би обърнало цялото дело с главата надолу. И аз бих могла да пледирам убийство при самозащита.
Той продължително я изгледа и поклати глава.
— Трябва да бъдеш изключително внимателна, Кейт. Преди да предприемеш нещо в тази посока, ти трябва да си абсолютно сигурна в твърденията си. Навлечеш ли си гнева на Абигейл, можеш да разрушиш кариерата си. До този момент тя твърдеше, че ще подкрепи кампанията ти. Без съмнение авторитетът й не може да се сравнява с този на Джеймс, но името й тежи… Гласът й по телефона никак не ми хареса… — Ръцете му легнаха върху раменете й. — Направих всичко възможно да ти осигуря добри стартови позиции. Губернаторът обеща да те подкрепи на изборите. Затова те моля, Кейт: не прави необмислени неща, които биха се отразили на всичко това!
— Ще направя това, което считам за правилно — меко отвърна тя.
Мадлин захлопна вратичката на съдомиялната машина и отиде да види какво правят Филип и децата. Заковала се на прага на дневната, тя усети как сърцето й пропуска един такт. Филип се беше проснал на пода, Кени и Джуд лежаха от двете му страни. Занимаваха се с монтирането на влакчето, което родителите й бяха купили за рождения ден на Кени преди няколко седмици. Отдавна не беше виждала децата си толкова щастливи и увлечени.
Проклет да е бившият ми съпруг, въздъхна с огорчение тя. Защо възприе гадното си поведение? Разпадането на брака им съвсем не оправдаваше хладното му отношение към момчетата. И да бяхте женени, поведението му пак щеше да е същото, обади се един хладен глас в съзнанието й. Егоист по душа, Сам никога не беше проявявал загриженост за околните, не беше й помагал дори когато децата бяха още малки.
Помисли си за Гари. Великолепен любовник, но с труден и подозрителен характер. Нима някога би се занимавал с децата й като Филип?
