— Дълго време се страхувах да споделя това с когото и да било… Бях сигурна, че всички ще обвинят мен. После госпожа Люис и лекарката… — Гласът й потрепна: — Бяха толкова мили, за пръв път изпитах чувството, че някой ме разбира…
— Аз също те разбирам — промълви Кейт и горещо се помоли на Бога думите й да достигнат до сърцето на Сандра. — И ясно си представям как си се почувствала, когато са те върнали насила у дома, без да намерят доказателства на твърденията ти…
— Той стана още по-отвратителен! Още при първата възможност ме прикова към стената и изръмжа: „Нали ти казах, че няма кой да ти повярва?“.
— Мръсно копеле! — неволно се изпусна Кейт, помълча малко, после вдигна глава. — Тогава ли започнаха наистина сериозните лъжи?
— Предполагам — сви рамене Сандра. — Това беше единственият начин да им го върна… Започнах да крада пари от джобовете им, продавах разни вещи. Знаех, че трябва да се измъкна, преди да… — Гласът й потрепна и заглъхна.
— Преди да го убиеш, нали? — довърши мисълта й Кейт. Не я обвиняваше, беше изцяло на нейна страна. Родителите трябва да закрилят децата си, а не да ги насилват.
— Нещо такова — сви рамене младата жена, отправила поглед в стената. — Но тя трябваше да ми помогне, нали?
— Може би се е страхувала…
— Все тая! — гневно извика Сандра. — Майката трябва да закриля детето си! Аз бих убила всеки, който се опита да нарани Джими!
Какво ли е ставало между нея и Джеймс, запита се Кейт. Дали сега не е времето да попитам, докато предпазната черупка все още е вдигната? Беше дълбоко убедена, че трябва да научи всички подробности, колкото и ужасни да са те. В противен случай не би могла да защитава това момиче в съда.
— А как се държеше Джеймс с теб и детето? Проявяваше ли склонност към насилие?
Върху лицето на Сандра сякаш се спусна плътен воал.
— Не разбирам какво искаш да кажеш…
— Сандра, опитвам се да ти помогна! — прошепна Кейт. — Моля те, помогни ми и ти! Трябва да зная дали е бил груб с теб…
— Не мога да отговоря на този въпрос — отвърна младата жена и се извърна към стената.
— Не можеш или не искаш?
— Остави ме на мира! Достатъчно мръсотия разровихме за един ден!
— Разговарях с градинаря — подхвърли Кейт, сякаш не беше чула последните думи. — Той е чувал крясъците на Джеймс, виждал е синини по лицето ти.
Сандра мълчеше.
— Настоявам да чуя истината! — повиши тон Кейт.
— Нафукана адвокатка! — избухна Сандра. — Можеш да настояваш каквото си искаш, но нищо няма да получиш!
Мигът беше прекалено критичен за проява на нерви и Кейт добре го съзнаваше.
— Ако си била малтретирана от Джеймс и по тази причина си го убила, това ще бъде солиден мотив за защитата ти!
Сандра се завъртя към нея, в очите й блестеше ярост.
— И ти си като всички останали! — изкрещя тя.
Кейт остана смаяна от силата на омразата, която се излъчваше от тази жена.
— Не те разбирам… — объркано промълви тя.
— Мислиш, че след като ме е малтретирал, аз съм била длъжна да го убия!
— Просто ти обяснявам нещата от гледна точка на закона.
— Не съм убила шибания си съпруг и вече ми писна да го повтарям!
Той е мъртъв, защо би искала да го прикрива, запита се объркано Кейт. Страхува ли се от нещо? Не знаеше дали може да й повярва, особено след доказателствата за многобройните й лъжи. Тръсна глава и се стегна. Все още не беше разказала на клиентката си за току-що приключилата среща с Абигейл и за скандалния й край. Напълни дробовете си с въздух и започна.
— Мръсна кучка! — избухна Сандра, едва изчакала края на историята. — Мразя я! — После изведнъж избухна в сълзи. — Знаех си аз! Знаех си, че ще се опита да ми отнеме детето!
— Чувствам се ужасно, Сандра — погледна я съчувствено Кейт. — Но за момента Джими е добре. Знаеш, че никак не се обичаме с Абигейл, а и едва ли имаме друг избор по отношение на детето. Ти не би искала да го приемат твоите родители, нали? Особено след като знаеш какъв е баща ти и как му се покорява майка ти…
— Но аз бях момиче… — прошепна Сандра и изтри сълзите си с юмрук.
— Това не означава, че детето ти ще бъде в безопасност — поклати глава Кейт и й подаде книжна салфетка. — Знаеш, че има различни форми на
Сандра си издуха носа в салфетката и попита:
— Тогава какво да правя?
