— Имахте ли причини да считате, че обича да послъгва? — попита Кейт при първата удала се възможност.
— Страхувам се, че да — отвърна жената. — Но след известно време престана, вероятно защото се убеди, че може да ни има доверие…
— Наистина ли? — За пръв път от два дни насам в душата на Кейт проблесна лъч надежда.
Жената усмихнато кимна с глава.
— Спомняте ли си нещо друго?
— Помня първата й нощ при нас — отвърна след кратък размисъл жената. — Отидох да надникна в спалнята и открих, че си е легнала с дрехите…
— Така ли?
— Дълго време не успях да я накарам да се съблича преди лягане. Беше доста изненадана, когато откри, че банята има ключ… После разбрах на какво се дължи това. Баща й имал навика да я гледа, докато се къпе…
— Тази информация е много важна — погледна я развълнувано Кейт. — Бихте ли я потвърдили пред съда, ако се наложи?
— Разбира се. Видях снимката на Сандра във вестниците и неволно се запитах дали съм направила всичко за нея…
— Не бива да се чувствате виновна — поклати глава Кейт. — От това, което чух, стигам до заключението, че сте направили абсолютно всичко.
— Помня колко ми стана зле, когато властите я изпратиха обратно у дома — въздъхна жената.
— Представям си — погледна я със симпатия Кейт. — Няма да ви измъчвам с повече въпроси… Благодаря за помощта. — Извади визитната си картичка и й я подаде. — Моля ви, обадете ми се, ако си спомните още нещо важно… В противен случай аз ще ви потърся.
Излезе и се присъедини към Франк, който вече беше успял да разговаря с няколко от съученичките на Сандра.
— Оказа се, че никоя от тях не е била близка с нея — озадачено поклати глава той. — Дори не са й ходили на гости… Сякаш домът и училището са били два отделни свята…
Кейт повдигна въпроса за малтретирането едва когато поеха по обратния път за Лос Анджелис.
— Няма доказателства — поклати глава Франк. — С изключение на показанията на самата Сандра… Никой не е виждал баща й да се държи грубо с нея, да я бие или опипва.
— Естествено — кимна Кейт, раздразнена при мисълта за безпомощността на детето. — Бил е прекалено предпазлив.
Франк я остави пред дома и си тръгна. Горе я чакаше съобщение да се обади в службата по спешност. Набра номера, една от секретарките й предаде да позвъни веднага на Абигейл.
— Утре сутринта искам да ви видя! — отсече с мрачен глас главата на семейство Д’Арси.
Кейт въздъхна от досада. Никак не й беше до Абигейл и нейните проблеми. Но нямаше как да откаже. Жена като Абигейл не би се поколебала да прекъсне работата дори на президента на Съединените щати.
— Програмата ми за утре е претоварена — рече в слушалката тя. — Два дни бях извън града, във връзка с делото срещу Сандра…
— Много е важно! Бъдете тук в единадесет!
Разговорът прекъсна. Какво самочувствие, въздъхна Кейт. Дали пък не е станало нещо наистина важно?
Рано сутринта на другия ден Франк се втурна в кабинета на Кейт.
— Току-що разговарях с градинаря на Д’Арси — развълнувано съобщи той. — От него научих нещо, което може да обърне делото с главата надолу!
— Казвай! — нетърпеливо го погледна тя.
— Не зная какво ме накара да ида при този човек, но след Бейкърсфийлд непрекъснато мисля за Сандра и малтретирането от страна на баща й… Често става така, че малтретираните деца попадат на същото и като възрастни…
— Е, и?
— Попитах го дали е забелязал нещо необичайно в отношенията между съпрузите Д’Арси.
— И какво отговори той? — затаи дъх Кейт.
— Пълно бинго! — извика тържествуващо Франк.
— Видял ли е нещо?
— Не, но е чул, при това многократно. От къщата долитали крясъци, скандалите били ежедневно явление. Освен това… — Франк направи многозначителна пауза: — Виждал е с очите си синините на Сандра след подобни скандали. Което означава, че Джеймс е прибягвал до физическо насилие!
— Знаех си аз! — въздъхна Кейт и безсилно се отпусна на стола. — Имах чувството, че крие нещо от тоя сорт… — Важността на новината бавно проникна в съзнанието й. — Ти знаеш какво означава това, нали?
— Разбира се — кимна Франк. — Означава, че известният и уважаван гражданин Джеймс д’Арси е бил един нещастник, който бие жена си!
