— Подобно нещо ми мина през главата — призна Франк.
— Но защо Сандра ще допусне възможността да даде детето си на тези хора, ако баща й действително е бил такъв звяр?
— Не зная — отвърна с въздишка той.
— Забеляза ли как се паникьоса майката, когато ги попитах дали биха приели детето? Тя крие нещо! Тя не иска детето заради мъжа си. Зная, че е така!
34
Майлс Кънингам изчака процедурата по настаняването им в клуб „Уелингтън“ и се обърна към Андрю Стюарт:
— Не ме бива много по галантните приказки, господин Стюарт.
— Наричайте ме Андрю.
— Много добре. Искам да кажа, че съм модерен до определени граници, Андрю. Но когато става въпрос за дъщеря ми, ставам направо като онези от Средновековието.
— Разбирам, сър — кимна Андрю, отбелязвайки южняшката грубост в гласа на по-възрастния мъж.
— Дано — рече Майлс и се приведе напред. — Така думите ми няма да прозвучат прекалено грубо… Та искам да ви попитам направо — какви са намеренията ви относно моята дъщеря?
Андрю смутено преглътна. Беше се подготвил за всякакви въпроси, но този прозвуча прекалено директно.
— Много я харесвам — промълви той, после направи изразителен жест с ръка. — Но ние двамата все още се опознаваме…
— Спите заедно, а това според моите разбирания означава, че вече сте се опознали!
Андрю спря поглед върху лицето на внушителния тексасец.
За пръв път от много години насам усети, че му липсва дар слово.
— Не зная какво да отговоря на това — усмихна се несигурно той.
Майлс не отвърна на усмивката. Измъкна пура от джобчето на сакото си, разви целофана и сряза крайчето й със златно ножче. Запали, пусна облак ароматен дим и спря очи върху лицето на Андрю.
— Трудно понасям хората, които се опитват да използват дъщеря ми…
— Аз не съм от тях, в това можете да сте сигурен — изрази протест Андрю. Как ли ще реагира този грубиян, ако знае истината за скъпоценната си Лорин, неволно се запита той. Напоследък имаше чувството, че именно тя го използва, особено когато става въпрос за сексуалните й апетити. Не че имаше нещо против това, но…
— Гледайте наистина да е така — рече Майлс и тръсна пепелта от пурата в кристалния пепелник. — Имам влиятелни приятели в този град и мога да ви създам доста неприятности…
— Няма да се стигне дотам, господин Кънингам — нервно преглътна Андрю. — С удоволствие ще обсъдя с вас бъдещето на дъщеря ви… когато му дойде времето.
— Времето е дошло — поклати глава Майлс и дръпна от пурата. — Затова трябва да зная дали искате ръката на дъщеря ми…
— Все още не сме стигнали дотам — объркано отвърна Андрю.
— Млади човече, не обичам да ме правят на глупак! — изръмжа Майлс и внушителната му фигура се надвеси над масата.
— Уверявам ви, че не исках да ви засегна!
— Аз съм богат човек, Андрю. Казвала ли ти е Лорин каква сума ще получи, ако се омъжи?
— Не.
— Мога да те уверя, че е доста значителна. Някъде около десет милиона долара.
Андрю направи опит да прикрие смайването си. За такива пари дори не беше сънувал. Няма да му се налага да работи толкова много… По дяволите, изобщо няма да му се наложи да работи! Би могъл да избира само делата, които носят известност. Цената на Лорин в очите му се повишаваше с всяка изминала минута.
— Това е само началото — промърмори Майлс. — При раждането на дете парите се увеличават и този процес няма да спре… — Пурата се размаха пред лицето на Андрю. — Но първо трябва да бъда убеден, че обичаш нея, а не доларчетата й…
Андрю започна да пресмята. Вече не беше първа младост, по-добър шанс едва ли щеше да се появи. Вниманието му се насочи към Майлс, самочувствието му започна да се възвръща.
— Винаги съм знаел, че сте богат човек, господин Кънингам — започна той. — Но за мен това не е от значение. Просто защото съм от хората, които предпочитат сами да се грижат за съпругата си.
— Радвам се да чуя това — кимна Майлс и изпусна облак дим.
— Затова спокойно мога да кажа, че ако нямате нищо против, аз бих поискал ръката на дъщеря ви — усмихна се победоносно Андрю.
— Имаш благословията ми, синко — отвърна Майлс Кънингам и лицето му светна.
Кейт се срещна с Франк в кафенето на мотела. Оказа се, че той е успял да разговаря с всички хора от
