очи блестяха с ново предизвикателство. — Значи са ви отнели Сандра, докато… — за миг се затрудни да намери точната дума, — докато са проверявали правотата на обвиненията й…
— Точно така. Но не доказаха нищо. Всичко беше лъжа!
Как не, въздъхна в себе си Кейт.
— А какво стана след това?
— Куп народ започна да си тика носа в личния ни живот! — почервеня отново той. — Макар че всички те също наказват децата си! Банда глупаци, ето какво бяха те!
От прокурорската си практика Кейт познаваше подобни типове. Истински тирани, които управляват семейството си с железен юмрук.
— Можете ли да си спомните името на някой от тези глупаци? — попита тя.
— Госпожа Люис, тъпата даскалица на Сандра, която й вярваше! — почти изкрещя Ед Дентън. — Но Джордж Хол, нашият адвокат, й даде да се разбере! — Задави се от гняв, после добави: — Ако наистина искате да научите за какво става въпрос, трябва да поговорите с кварталния свещеник, достопочтения господин Смит… Той най-добре ще ви осветли.
Кейт си записа имената и вдигна глава:
— Колко дълго продължи това?
— Около осем месеца.
— И как приключи разследването?
— Не откриха нищо — изръмжа той. — Защото нямаше какво да открият.
Кейт потисна раздразнението, което се надигаше в душата й.
— А какво стана после, върнаха ли ви Сандра?
— И още как! — хладно се усмихна той.
— Промениха ли се нещата?
— Не. Лъжите продължиха, към тях се прибави и насилието.
— Насилие? — вдигна вежди Кейт. — В какъв смисъл?
— Хвърляше разни предмети, държеше се непочтително… — Главата му се поклати. — Не знам на какво са я учили в онзи дом за безпризорни. Но не беше нищо добро…
— Помните ли имената на осиновителите?
— Да. Нямам какво да крия.
Кейт отново хвана писалката.
— Върна се от семейството на осиновителите доста нафукана — продължи Ед Дентън. — И избяга от дома, едва навършила шестнадесет…
Май не е имала друг изход, въздъхна в себе си Кейт, а на глас попита:
— Какво направихте, за да я върнете обратно?
— Нищо! — отсече той. — Нямаше никакъв смисъл. Очевидно пет пари не даваше за нашите усилия. Решихме, че ще е по-добре, ако сама открие колко гаден е светът…
Кейт и Франк си размениха смаяни погледи. Очевидно родителите на Сандра дори не бяха си направили труда да я издирват. Душата на Кейт се изпълни с жалост за младата жена и невръстното й дете. Едно беше ясно: изборът между тези хора и Абигейл е напълно безсмислен. От трън, та на глог…
— Опитвам се да уредя пускането на Сандра под гаранция — поясни тя. — Но това няма да е лесно… Бихте ли приели временно внука си, в случай че не успея?
— Не! — извика госпожа Дентън и на лицето й се изписа ужас.
Тази жена знае нещо, мрачно си помисли Кейт.
— Достатъчно, Нора! — изръмжа Ед Дентън и хвърли заплашителен поглед към съпругата си. После се извърна към посетителите: — Не разполагаме с достатъчно средства…
— Но момчето е осигурено с добро наследство, поставено под попечителство… — започна Кейт, после едва не си прехапа езика.
Лицето на домакина се оживи, раменете му се изпънаха.
— Е, в такъв случай бихме могли да уредим нещо.
Кейт се изправи и му подаде визитната си картичка.
— Обадете се.
Настаниха се в колата и Франк загрижен попита:
— Добре ли си?
— Вътре беше ужасно задушно! — въздъхна тя и свали страничното стъкло. В стомаха й се образува оловна топка. — Само минутка и ще се оправя…
Пътят до крайградския мотел изминаха в мълчание. Кейт даде воля на съмненията си едва когато спряха на паркинга.
— Как мислиш, дали не е имало нещо повече от физическо насилие?
