Бяха въведени в гостна, отрупана със спортни трофеи и увеличени фотографии. Кейт се извърна към бащата на Сандра и с неудоволствие установи, че той се е зазяпал в краката й. На лицето му имаше странно изражение, стана й неудобно.
— Сядайте.
Кейт седна на дивана, а Франк предпочете стола до прозореца.
— Наистина ли е в затвора, както пишат вестниците? — намръщено попита господин Дентън.
— Да, за съжаление — кимна Кейт.
— Живеем в малко градче, всички ни познават — изръмжа той. — Никак не е приятно да имаш дъщеря, обвинена в убийство…
— Сандра е невинна до доказване на противното — хладно отвърна Кейт. Очевидно бащата беше загрижен не толкова за съдбата на дъщеря си, колкото за мнението на съседите. Къде ли изчезна жена му, запита се тя.
— Бихме искали на разговора да присъства и госпожа Дентън — подхвърли.
— Нора! — извика той с нескрито раздразнение в гласа.
Госпожа Дентън се втурна в стаята. В ръцете й имаше чаши и кутия с нескафе.
— Сложих да се стопли вода — обясни тя.
Кейт остана изненадана от тази неочаквана проява на гостоприемност, а изненадата й нарасна още повече, когато видя, че отсипва кафе само в една чаша.
— Откога не сте виждали дъщеря си? — започна тя, опитвайки се да придаде на гласа си максимално дружелюбен тон.
— Ще говоря аз, Нора — предупредително изръмжа господин Дентън и се извърна към Кейт: — Отдавна, шест, може би седем години…
— Сигурно не ви е било лесно…
Госпожа Дентън хвърли нервен поглед към мъжа си.
— Тя пожела така! — отсече бащата и очите му станаха твърди.
Защо е ядосан на дъщеря си, запита се Кейт. И защо не позволява на госпожа Дентън да говори? Докато търсеше отговор на тези въпроси, откъм кухнята долетя подсвирването на чайника.
— Извинете — скочи госпожа Дентън и безшумно се измъкна от стаята.
— С какво се занимавате, господин Дентън? — извърна се към домакина Кейт.
— Пенсионер съм. Преди това бях майстор-строител в компанията „Блейн кънстракшън“. — Раменете му се изпънаха. — Един от най-добрите!
— А госпожа Дентън?
По лицето му пробяга гримаса.
— Стои си у дома, където й е мястото!
Ясно, въздъхна Кейт. Мъжки шовинист, едва ли ще хареса жена адвокат като мен. Моментално смени тактиката.
— Ваши ли са? — кимна към трофеите по стените тя.
— Да — гордо отвърна той. — Бях подавач в отбора на щатския шампион!
— Така ли? — изгледа го с подчертано възхищение Кейт.
— Някога и аз се опитвах да стана добър подавач — намеси се Франк. — Но нищо не излезе…
В стаята се появи госпожа Дентън с чайник в ръце. Напълни с гореща вода чашата и я постави пред мъжа си. Той надникна вътре и мрачно изръмжа:
— Къде ми е сметаната?
— О, извинявай! — изчерви се жената. — Веднага ще ти я донеса!
В стаята се възцари неловко мълчание. Кейт бръкна в чантичката си и извади снимките.
— Искате ли да видите внука си?
Господин Дентън не отговори, а тя му тикна тестето в ръцете. Погледнал бегло най-горната фотография, господин Дентън й върна купчината с непроницаемо лице. Чертите му сякаш бяха издялани от гранит.
Жена му се появи отново и припряно отсипа сметана в димящата чаша. Той я взе в ръце и отправи подозрителен поглед в лицето на Кейт.
— За какво сте дошли?
— Бихме искали да научим нещо повече за детството на Сандра — усмихна се Кейт. — Каква е била, как е израснала…
— Разкажи й, Нора — заповяда господин Дентън.
— Сандра беше дете като всички останали — започна с напрегнат и писклив глас госпожа Дентън. — Голяма пакостница, все правеше бели… — На лицето й се появи подобие на усмивка.
Кейт безпогрешно долови притеснението й.
