— Имахте ли специфични проблеми с възпитанието й?
Господин Дентън хвърли предупредителен поглед на жена си и пое инициативата:
— Няколко…
— Бихте ли ги споделили с нас?
— Един от главните проблеми бяха постоянните й лъжи — присви очи домакинът.
— Какви по-точно? — попита със свито сърце Кейт.
— Лъжеше за всичко! — троснато отвърна господин Дентън. — Давахме й онова, за което мечтае всяко момиче, но за благодарност получавахме само лъжи! Прав ли съм, Нора?
— Да — прошепна женицата.
Какво ли крие в душата си, запита се Кейт, след което отново насочи вниманието си към главата на семейството.
— Разбрах, че в един период Сандра е живяла отделно от вас…
— Точно така! — отвърна господин Дентън и гневно вирна брадичката си.
— Къде по-точно?
— Първо в поправителен дом, после при някакви осиновители2.
Значи Чарлс е разбрал правилно, въздъхна в себе си Кейт, а на глас попита:
— Защо се стигна дотам?
— Заради лъжите й! — процеди мъжът. — Никой не можеше да й вярва за нищо!
— И вие с госпожа Дентън решихте да се отървете от нея? — погледна го право в очите Кейт.
— Какви ви ги е надрънкала Сандра? — мрачно я изгледа господин Дентън.
— Нищо не сподели с нас — въздъхна Кейт, помълча малко, после добави: — За поправителния дом научихме от един приятел на господин Д’Арси… — Тръсна глава и решително продължи: — Вижте… Зная, че ви е трудно да разговаряте на тази тема, но аз искрено се надявам да помогна на Сандра и затова трябва да зная всичко за нея!
— Само едно ще ви кажа, госпожице! — размаха пръст пред носа й Дентън. — Не е моя вината за прегрешенията на Сандра! Цял живот съм работил като вол, за да издържам семейството си. Дадох им покрив над главата, осигурявах им добра храна. Известно време работих на две места, само за да дам на Сандра всичко, което пожелае… Не пия и не скитам като другите мъже. Искал съм само малко уважение и нищо повече! — Очевидно приключил с монолога, той рязко се извърна към жена си: — Не е ли така, Нора?
— Съпругът ми наистина работеше много — кимна със сведени очи тя. — Грижеше се за нас, отрупваше Сандра с подаръци. Не жалеше пари за малката си дъщеря…
Нещо не е наред, въздъхна Кейт. Обясненията на бащата звучат като оправдания, а в поведението на госпожа Дентън личи някаква непонятна гузност. В прокурорската си практика беше срещала доста жени като нея, смазани физически и психически от мъжете си.
— Член съм на Ротари клуб, Търговската камара и Църковното настоятелство — продължи защитата си господин Дентън. — На всичкото отгоре съм и дякон в местната църква… — По лицето му се разля горделива усмивка. — Можете да попитате когото искате в това градче и веднага ще разберете, че съм уважаван член на обществото!
Кейт тактично насочи разговора към Сандра.
— До какви лъжи прибягваше тя?
— Непрекъснато се оплакваше, че се отнасяме зле с нея! — гневно блеснаха очите на Ед Дентън. — Каза това дори на една от учителките си!
— Обвиняваше ли ви в нещо конкретно?
— Да — изръмжа той. — Казваше, че я бием…
Това вече е нещо, рече си Кейт.
— И двамата?
— Главно аз — неохотно отвърна домакинът.
— Наистина ли я биехте?
— Не повече от всеки друг баща. Децата трябва да се учат на уважение… — По лицето му избиха червени петна. — В противен случай растат нахални, не отличават доброто от злото… Това е главният проблем на света днес. Хората не желаят да понатупат децата си както трябва!
Сърцето на Кейт болезнено се сви, очите й се преместиха върху майката.
— В какво друго ви обвиняваше Сандра?
Госпожа Дентън пребледня, пое си дъх и понечи да каже нещо.
— Нора! — предупредително я изгледа господин Дентън и женицата замълча със сведени очи.
По гърба на Кейт пробяга хладна тръпка.
— Вече ви казах, че Сандра ме засипваше с куп глупави обвинения! — троснато подхвърли бащата.
— Разбирам — кимна Кейт и отбеляза, че в погледа му няма дори следа от вина. Зениците на пъстрите му
