— У дома — отвърна тя. — Не исках да те будя…
— Няма да си ходиш! — намусено отсече той.
Тя изненадано го погледна.
— Как така няма? Не мога да оставя децата сами цяла нощ!
— Вече са я изкарали сами.
Какво му става? Нима наистина не разбира?
— Не биваше да заспивам — въздъхна тя. — Сега трябва да вървя…
Насочи се към вратата и излезе, без да му остави време за отговор. Апартаментът на Гари се намираше във Венис, съвсем близо до брега. Предното стъкло на колата беше мокро от роса. Мадлин включи чистачките, даде газ и пое към магистралата Сан Диего.
Докато колата се плъзгаше по пустите улици, в главата й се въртеше един-единствен въпрос: дали постъпката й беше разумна? Защо след такава бурна любовна нощ не й се пее, ако Гари действително е мъжът на живота й? В гърдите й остана тежкото чувство, че е направила грешка.
Франк спря пред къщата, в гърдите на Кейт помръдна нетърпеливо очакване. Идваше при родителите на клиентката си с единствената цел да научи нещо повече за нея, да изгради защитата по най-добрия начин. Едновременно с това се опасяваше, че може да стане обратното — наученото тук да усложни защитата й още повече.
Очите й пробягаха по къщата. Нищо особено, стандартно жилище, боядисано в бежово. Полянката отпред беше старателно подстригана, в алеята беше паркиран плимут на почетна възраст. Не си даваше сметка какво беше очаквала, но гледката й се стори прекалено сива и обикновена.
— Няма нищо общо с палатите на Д’Арси, нали? — отгатна мислите й Франк.
Кейт кимна и тръгна по стълбите към верандата. Придърпа полата, оправи косата си и протегна ръка към звънеца. Забеляза, че и Франк попипва възела на вратовръзката си.
Никой не отвори. Механично погледна часовника си, беше точно единадесет. Франк сви рамене и позвъни още веднъж. Никакъв отговор. Къде са се дянали, тревожно се запита Кейт. Дали са получили телеграмата? Или са на работа?
Франк пристъпи към прозореца и направи опит да надникне вътре. Но завесите бяха плътно спуснати. Заряза звънеца, отвори мрежестата вратичка и почука. Отначало леко и възпитано, после с пълна сила.
— Кой е? — долетя отвътре тревожен женски глас.
— Кейт Александър и Франк Джоунс! — извика в отговор той. — Пратихме ви телеграма!
— Вървете си. Няма какво да ви кажем!
— Май ще е по-зле, отколкото си представяхме — прошепна му Кейт, пристъпи към вратата и повиши глас: — Моля ви, трябва да поговорим! Става въпрос за дъщеря ви. Тя има неприятности, а аз съм нейната адвокатка…
— Не можем да й помогнем — долетя отговорът.
— И на детето ли? — попита Кейт. — Става въпрос за внучето ви, което е едва четиригодишно…
Зад вратата настъпи раздвижване, ключалката щракна. На прага се появи дребна женица със смутено лице. Тялото й беше препасано с памучна престилка, в ръцете си държеше кърпа. В чертите й се долавяше известна прилика със Сандра, макар лицето й да беше похабено и покрито с бръчки. Някога трябва да е била красива, отбеляза Кейт.
— Какво внуче? — попита жената.
— Казва се Джими — усмихна се Кейт. — Искате ли да видите снимките му? — Бръкна в чантичката и извади снопче фотографии, които беше взела от къщата на Сандра.
Жената се поколеба, после се извърна назад, сякаш търсеше помощ.
— Дайте — прошепна и пое снимките. Докато ги разглеждаше, постоянно се извръщаше назад, сякаш се страхуваше от някого.
— Нора?
Гласът от вътрешността на къщата беше гневен. Жената тикна тестето обратно в ръцете на Кейт, върху лицето й се изписа уплаха.
Ясно, рече си Кейт, после умолително попита:
— Може ли да влезем, госпожо Дентън? Не бих искала да привличаме вниманието на съседите…
Жената се поколеба.
— Чакайте тук — рече и затръшна вратата под носа на Кейт. Няколко минути по-късно на прага се изправи висок и слаб мъж с посивяла коса и приведени рамене. Беше малко по-стар, отколкото очакваше Кейт.
— Казвам се Ед Дентън — представи се той и очаквателно ги погледна.
— Радвам се да ви видя — отвърна Кейт и протегна ръка. — Кейт Александър.
Мъжът отмести мрежестата врата, но отказа да стисне ръката й.
— Кой е цветнокожият? — грубо попита той.
— Господин Франк Джоунс — отвърна, без да трепне, Кейт. — Мой сътрудник.
— Е, след като вече сте тук, по-добре влизайте — отдръпна се встрани домакинът.
