— Там е въпросът, че все още не зная — поклати глава Кейт и очите й потъмняха. — Имам предчувствието, че все още не знаем цялата истина. Затова възнамерявам да се поровя още малко. Едва след това ще мога да се изправя срещу Сандра… От самото начало имам чувството, че тя крие нещо. Твърдо съм решена да разбера какво е то.
— Сигурно е нещо важно…
— Първо трябва да я накарам да се разкрие, а едва след това ще мисля как да й помогна.
— Познавам те — погледна я с уважение Франк. — Винаги се бориш докрай за своите клиенти. — Очите му се преместиха върху часовника. — Ще ида да видя дали са ни търсили…
— Добре — кимна Кейт и направи знак на келнера за сметката.
Вечерта Франк проведе цяло разследване, за да разбере къде правят най-добрите пържоли.
— Това ли е? — засмя се Кейт, когато се изправиха пред входа на някакво занемарено ресторантче.
— Добре дошла в най-доброто заведение на Бейкърсфийлд — ухили се Франк и церемониално й направи път.
Настаниха се, той си поръча бира и запали цигара. После с гордост започна да говори за семейството си. За съпругата си Черил, за децата си Боби и Лита.
— Очевидно имаш прекрасно семейство — рече с въздишка Кейт.
Той не пропусна да я забележи и игриво подхвърли:
— Ти също трябва да се омъжиш и да имаш деца.
— Едва ли ще стане — сви рамене тя. — Планирала съм други неща в живота си, не би било честно да раждам дете…
— Защо? Много делови хора си имат деца.
— Мисля, че техните деца страдат. Докато при теб не е така — когато те няма, децата ти са в компанията на Черил…
— Значи трябва да си намериш мъж, който обича да си стои у дома — сериозно я погледна Франк.
— Хей, господин Джоунс! — засмя се Кейт. — Тази вечер си олицетворение на мъдростта!
— Наистина мисля така — усмихна се той. — С твоите амбиции за политическа кариера ти трябва съпруг, който доброволно ще приеме позицията на втора цигулка…
— Това би било прекрасно, но едва ли може да се получи на практика.
— Кейт, считаш ли ме за свой приятел? — внезапно попита той, а в очите му се появи колебание.
— Разбира се — отвърна тя и изненадано вдигна глава.
— Тогава ще ми позволиш ли да те попитам нещо, което наистина не ми влиза в работата?
— Зависи — игриво отвърна тя.
Лицето му стана сериозно, думите излетяха от устата му с цената на доста усилия:
— Защо поддържаш връзка с женен мъж? Тя ще ти донесе само страдания както в личен, така и в служебен план…
— Страхувам се, че не разбирам за какво говориш — смутено отвърна тя, усетила червенината по бузите си.
— Можеш да отричаш, разбира се — сви рамене той. — Но снощи видях как Чарлс Римън напуска дома ти…
— Беше дошъл по работа — изрази протест тя.
— Карай — въздъхна Франк. — След като ти е приятно да се самозаблуждаваш…
— Прав си — промърмори тя и сведе поглед към масата. — Но му обещах да не казвам на никого…
— Извинявай — погледна я съчувствено той.
— Няма нищо… — Пръстите й нервно си играеха с приборите. — Знаеш ли, понякога ми е много трудно да не говоря за това…
— Представям си — кимна той. — Но имаш думата ми, че каквото и да кажеш, то ще си остане между нас…
— Благодаря, ти наистина си приятел.
— Заслужаваш повече — рече с въздишка той.
— Обичам го…
— Той никога няма да напусне жена си.
— Ще я напусне!
— Дано. Иначе доста ще страдаш…
На другия ден Кейт се срещна с осиновителката на Сандра. Беше възпълничка, приятна на вид жена, която я изслуша с подчертан интерес.
— Помня Сандра много добре — веднага рече тя. — Много добро момиче.
