списъка си и е научил доста неща за Сандра.
— Аз също — кимна Кейт. — Дай да сравним бележките си.
— Почвай ти, защото аз умирам от глад! — изръмжа Франк и захапа огромния хамбургер пред себе си.
— Адвокатът на семейство Дентън потвърди нашите подозрения. Сандра е обвинила баща си не само във физическо, но и в сексуално насилие.
— Това можеше да се очаква — промърмори Франк. — Какво още каза?
— Обрисува Сандра само в черни краски — въздъхна Кейт. — Според него лъжите й не са били подкрепени с абсолютно никакви доказателства.
— В това няма нищо необикновено — съгласи се Франк и задъвка пържено картофче.
— Така е. После се зае да ме убеждава колко съзнателен гражданин бил Ед Дентън, какви били позициите му сред енориашите и прочие.
— Редовен тип отвсякъде, а? — промърмори с отвращение Франк.
Тя кимна, пръстите й забарабаниха по покривката.
— Беше категоричен, че семейство Дентън не са хора, които биха упражнили някакво насилие над детето си.
— Бас държа, че е така!
— Господин Дентън е петнадесет години по-възрастен от жена си, Сандра била единственото им дете и той треперел над нея…
— Очевидно е треперел прекалено силно — тръсна глава Франк. — Каза ли нещо за учителката, която повярвала на Сандра?
— Според него тази жена просто си пъхала носа дето не й е работа — намръщи се Кейт.
— Но самата госпожа Люис не мисли така — поклати глава Франк.
— Успя ли да я откриеш?
— Да — отвърна Франк и избърса устните си със салфетката. — Забелязала, че Сандра често се появява в училище със синини. Била умно дете, но не си правела труда да се концентрира върху уроците. Подозирала, че Сандра не си доспива, тъй като под очите й имало тъмни кръгове и нерядко заспивала в час.
— Интересно — промърмори Кейт.
Франк отмести празната чиния и разпечата пакет цигари.
— Нали ги беше отказал? — вдигна вежди Кейт.
— Поредният безуспешен опит — въздъхна той. — Но скоро ще направя нов… Както и да е. Един ден госпожа Люис дръпнала Сандра настрана и казала, че подозира какво става.
— Продължавай — погледна го внимателно Кейт.
— Сандра избухнала в сълзи. Имала кошмари и не можела да спи. Учителката се разтревожила и я завела при училищната лекарка… — Франк направи многозначителна пауза. — Там момичето признало, че Ед Дентън посещавал спалнята й всяка вечер от десетгодишната й възраст нататък… С всичките възможни сексуални извращения.
Кейт пребледня, в стомаха й се образува оловна топка.
— Добре ли си?
— Да. Като прокурор съм работила върху шест подобни дела. Слушах ужасни истории, но най-много ми тежеше пълната безпомощност на децата. Такова нещо не се забравя. Чуя ли нещо подобно, веднага ми призлява…
— Разбирам те много добре — кимна той.
Кейт се замисли, после вдигна глава.
— Помниш ли думите на Сандра за една учителка, която харесвала, но забравила името й?
— Да.
— Питам се дали това не е госпожа Люис, а Сандра нарочно не ни каза името й…
— По всяка вероятност е точно така. Двете с лекарката съобщили на властите и Сандра била отделена от родителите си. Временно я изпратили при осиновители, докато приключи разследването.
— Успя ли да откриеш тези хора?
— Нямаше ги. Оставих имената ни и номера на мотела на телефонния им секретар. Надявам се да ни потърсят. Разбрах, че все още приемат безпризорни деца… — Поколеба се за миг, после добави: — Госпожа Люис сподели с мен, че Сандра действително имала навика да лъже, но за дребни неща…
— По дяволите! — въздъхна Кейт, най-сетне разбрала откъде идват проблемите с истината на клиентката й. — Ще разговарям по този въпрос с някой психиатър. Мисля, че лъжите имат връзка с насилието, което е търпяла…
— Възможно е — смукна от цигарата си Франк. — Как възнамеряваш да използваш факта, че Сандра е била малтретирана като дете?
— Добър въпрос — въздъхна Кейт. — Този факт няма да има никакво значение, ако Сандра се окаже невинна. Но ако е убила мъжа си, аз ще трябва да го използвам по някакъв начин в защитата си.
— Какво общо има сексуалното насилие на баща й с едно хладнокръвно убийство?
