ще вървят така, както искам аз.
Абигейл замълча за няколко секунди, пое си въздух и продължи:
— Бях лишена от сина си, но това не означава, че ще бъда лишена и от внука си. Той ще получи най- добрата гувернантка и най-доброто образование. Джеймс-младши ще бъде отгледан така, както трябва да бъде гледан всеки член на семейство Д’Арси. И в този процес няма да се месите нито вие, нито който и да било друг!
Кейт с мъка се сдържа. Тази жена действително я изкарваше от кожата й.
— Трябва да ви напомня, че Сандра не е осъдена, а само обвинена — процеди тя. — И това означава, че е запазила всичките си права!
— Пет пари не давам за
Кейт изненадано я погледна. Откъде е толкова сигурна, че няма да има друг внук? Въздъхна и поклати глава, осъзнала, че така няма да стигне доникъде.
— Госпожо Д’Арси, искам да обсъдя с вас и един друг, изключително важен въпрос — смени темата тя. Поколеба се само за миг, после реши да продължи. И без това нещата се развиваха по неблагоприятен начин, едва ли й оставаше какво да губи. — Имате ли представа, че Джеймс е проявявал грубост по отношение на Сандра?
Възрастната дама леко се стресна, ръката й, с която в момента си наливаше чай, едва забележимо потрепна. Когато я погледна, в очите й се четеше хладна омраза.
— Не, разбира се! — отсече тя. — Това е поредната гнусна лъжа! Сандра ли твърди подобно нещо?
— Не — поклати глава Кейт. — Но аз имам сериозни основания да мисля, че е било именно така.
— Разговорът приключи — обяви Абигейл и махна по посока на вратата. — Можете да съобщите на Сандра, че ако продължава да разпространява подобни гнусни клевети, вероятно ще се наложи сама да ви плаща хонорарите!
— Госпожо Д’Арси…
— Моля ви, вървете си! — стисна устни възрастната дама.
Кейт се изправи и закова хладен поглед в лицето й.
— Искам да бъда разбрана максимално ясно, госпожо Д’Арси! — каза тя, а гласът й неволно се повиши с една октава: — Няма никакво значение кой ме е помолил да поема защитата на Сандра. Приех да бъда неин адвокат едва след като тя лично ме помоли за това. Което означава, че съм наета от Сандра, а не от вас или някой друг. В качеството си на такъв, аз ще защитавам нейните и само нейните интереси. Ако продължавате да се намесвате в разговорите между нея и детето, ще бъда принудена да внеса жалба в съда! — Напълни гърдите си с въздух и заби последния пирон. — А в случай, че успея да я освободя под гаранция, детето автоматически ще се върне при нея!
Разкривено от гняв, лицето на Абигейл най-сетне издаде годините й.
— Вън оттук! — задавено извика тя.
Кейт напусна имението разтреперана от гняв. В гърдите й се образува пулсираща топка. Тази старица си въобразява, че е Господ! Направи опит да се успокои, но успя да го стори едва след няколко минути. Гневът е непродуктивно чувство.
Подкара към затвора, от гърдите й се откърти тежка въздишка. Каква ирония е животът понякога! Преди дни, дори преди часове тя се чувстваше разстроена от факта, че е принудена да поеме защитата на Сандра. Честно си призна, че беше подходила към клиентката си с предубеждение — просто защото беше твърде млада, за да бъде съпруга на богат, но доста възрастен мъж, какъвто е бил Джеймс д’Арси. Но сега, открила някои подробности от миналото на Сандра, тя вече можеше да разбере стремежа й да свърже живота си със зрял мъж. А и тази коварна Абигейл! Как Сандра би могла да се справи с чудовище като нея?
Трябва да спечеля доверието й, въздъхна Кейт. Трябва да я накарам да ми разкаже за всичко, което е ставало в онзи богат дом.
Излезе на магистралата и изведнъж разбра, че е готова да се бори със зъби и нокти за Сандра. В душата й нарастваше убеждението, че ще намери начин да й помогне и да я отърве от желязната прегръдка на правосъдието.
Франк я откри по мобифона с новината, че докато двамата са били в Бейкърсфийлд, полицията е направила обиск в жилището на Сандра.
— Открили ли са оръжието? — попита Кейт.
— Не.
— Благодаря — кратко отвърна тя и прекъсна разговора. Това беше първата новина, която съобщи на Сандра в стаята за свиждане.
— Нали ти казах, че пистолетът изчезна? — сви рамене тя.
— Да — кимна Кейт. — Сега искам да поговорим за Бейкърсфийлд. Ходих там и разговарях с родителите ти.
— Сигурна съм какво са ти казали — вирна брадичка Сандра. — Че не искат да имат нищо общо с мен.
— За съжаление е така — въздъхна Кейт. — Ти беше абсолютно права.
Чертите на младата жена се разкривиха в презрителна гримаса.
— Представям си какви са ги надрънкали милите ми родители!
В поведението й пролича желание да прикрие наранената си гордост. Кейт ясно усети, че зад маската на безразличието пулсира болката. Очевидно това момиче се страхуваше да покаже колко е уязвимо. След срещата с тираничния Ед Дентън и покорната му съпруга, Кейт получи доста по-ясна представа за
