Когато най-сетне се добра до кантората, Чарлс я очакваше в кабинета й и четеше някакви документи върху бюрото. Очите й се присвиха от неудоволствие.
— Често ли правиш това?
— Кое? — вдигна глава той и на лицето му се появи усмивка. — Да седя зад бюрото ти?
— Да четеш документите ми — хладно уточни тя.
— Понякога — сви рамене той. — Защо, какво нередно има в това?
Тя хвърли куфарчето си на дивана и пристъпи към бюрото.
— Абигейл ми се похвали, че разполага със свои източници за информация по делото и аз избухнах…
— Зная. Тя вече ми позвъни. Бих казал, че в момента не те обича твърде…
— Тя е една нахална стара вещица! — отсече Кейт. — Ти ли си това, Чарлс?
— Какво да съм аз?
— Ти ли й доставяш информацията?
Лицето му стана мрачно.
— Държа я в течение, нищо повече.
— От това, което четеш върху моето бюро?
— Нищо подобно! — погледна я обидено той. — Как можеш дори да си го помислиш?
Очите й изпитателно пробягаха по лицето му, от устата й се откъсна колеблива въздишка.
— Добре, извинявай… Сандра ме измори, а Абигейл ме ядоса. Тая работа се влошава с всяка изминала минута… — Направи кратка пауза и попита: — Възможно ли е Диксън да информира Тео за хода на делото?
— Надявам се да не е така — отвърна той и замислено разтърка брадичката си. — Но не съм убеден. Най- добре е да въведем някакви мерки за сигурност.
Кейт усети болката в краката си и седна на ръба на бюрото.
— Добра идея — кимна тя.
— Предлагам да вкараме всички материали по делото в компютъра и да ги кодираме. След това лично ще определя обслужващия персонал на екипа ти, с изричната заповед да отговарят единствено пред теб.
— Благодаря, Чарлс — рече Кейт и отмести непокорен кичур от челото си. — Пипалата на семейство Д’Арси очевидно се простират навсякъде. И това кара Абигейл да се мисли за Господ…
— Зная — усмихна се той. — И аз бях смутен като теб, когато за пръв път се запознах с тях… Никога преди това не бях попадал на такива хора…
— Е, сега вече се чувствам по-добре — въздъхна тя. — Може би защото съзнавам, че не съм единствената пионка върху тяхната шахматна дъска.
— Радвам се — рече той и протегна ръце да я прегърне. — Миришеш чудесно!
— По-добре престани, иначе рискуваш да те нападна! — шеговито захапа ухото му тя.
— Какво чакаш още?
— Тук, в кабинета? — усмихна се тя. — Господи, какво става с този свят? — До слуха им достигна бученето на прахосмукачка. — Чистачките още са тук… — Изтръгна се от прегръдката му и заобиколи бюрото. Сега беше моментът да повдигне въпроса, който я тревожеше след срещата с Абигейл:
— Как мислиш, Чарлс… Възможно ли е Джеймс да е проявявал грубост по отношение на Сандра?
— Грубост ли? — изненадано я погледна той. — Какво имаш предвид?
— Физическо насилие, побои…
— Не съм чувал подобно нещо — поклати глава той. — Разбира се, Джеймс беше доста избухлив… Лично съм присъствал на скандалите му с най-различни хора. Но какво те кара да задаваш подобен въпрос?
Кейт накратко му разказа за разкритията им в Бейкърсфийлд, както и за това, което беше споделила Сандра.
— Насилието на баща й не означава, че и Джеймс се е държал по подобен начин — поклати глава Чарлс. — Честно казано, аз напълно изключвам това. Джеймс беше известен и, бих казал, достоен човек.
— Това не означава абсолютно нищо. Насилието произтича от неспособността на индивида да потиска гнева и напрежението си. Няма никакво значение дали въпросният индивид е богат, беден или безработен.
Лицето на Чарлс остана скептично.
— Градинарят ги е чувал да се карат — добави Кейт. — А след това е виждал синините й с очите си.
— Не мога да повярвам! — потъмня силното му лице. — Само страхливците посягат на жени!
— Така е. И вероятно затова кръвта ми кипи!
— Но защо Сандра не е казала на никого? Би могла да дойде при мен!
Кейт усети, че е готова да защитава клиентката си по най-добрия начин.
— Защото се е срамувала от миналото си. И вероятно е изпитвала чувство на вина. Повечето жертви на
