Тео кимна с глава.
— Да, но много те моля това да си остане между нас.
— Няма проблеми.
— Благодаря… Както вероятно си представяш, майка ми е дълбоко разстроена…
— О, да — ухили се Диксън. — Бедничката Абигейл! Но интересното е откъде й е хрумнала на Кейт тази налудничава идея?
— Твърди, че Сандра не й е казала нищо от тоя сорт — погледна го Тео. — И мама е склонна да й повярва. Според нея Сандра не би посмяла да изрече такава гнусна лъжа…
— Имаш ли идея кой би посмял тогава?
— Не.
Диксън кръстоса крака.
— И вероятно искаш аз да разбера, така ли?
— Не съвсем.
— Тогава какво?
— Да речем, че… — Тео замълча, преглътна объркано и добави: — Да речем, че аз зная за подобно насилие… Само хипотетично, разбира се…
— Значи Джеймс действително се е отнасял грубо със Сандра? — приведе се напред Диксън.
— Точно така.
— И ти можеш да го потвърдиш?
— Да оставим това в сферата на предположенията — тихо отвърна Тео.
— Добре, въпросът е хипотетичен. И какво?
— Ами… — По лицето на Тео се изписа притеснение. — Ще наруша ли закона, ако адвокатката на Сандра ме попита за подобно нещо в съда и аз отрека?
Диксън се облегна назад, напълно объркан. Не можеше да разбере какво става.
— Само ако си под клетва — поклати глава той. — В такъв случай, ако защитата докаже, че си излъгал, попадаш под ударите на закона.
— Разбирам…
— Но аз не разбирам! — повиши тон Диксън. — Какво всъщност искаш да знаеш, Тео?
— Искам да знам дали съм длъжен да кажа истината… Хипотетично, разбира се…
— Само ако това е наложително.
— А как ще разбера дали е наложително, или не?
— Да допуснем, че Джеймс действително е проявявал насилие спрямо Сандра — въздъхна Диксън. — Повтарям — само да допуснем… Какво следва от това?
— Ами… Може би повод за убийството…
— Няма такова нещо — усмихна се Диксън. — Не са открити следи от борба, освен това имаме човек, който признава, че е натиснал спусъка… Помниш Томи, нали?
— Да, но…
— Слушай сега… Ако Джеймс е проявявал грубост към жена си, тя би трябвало да се оплаче в полицията. А не да наеме някой да го очисти…
— Ами ако се е страхувала да се оплаче?
Диксън смени позата на краката си и внимателно изглади гънката на панталона си.
— Ако искаш честното ми мнение… — проточи той.
— Искам го, Диксън. Ти нямаш представа какъв мръсник можеше да бъде понякога Джеймс.
— Мисля, че имам — поклати глава адвокатът. — Но не в това е работата… — Придърпа ръкавите си и внимателно продължи: — Моят съвет е да мълчиш. Да не казваш доброволно дори дума.
— Но какво ще стане, ако този въпрос ми бъде зададен под клетва?
— Нека първо стигнем дотам, пък тогава ще мислим.
— Благодаря, че ме приехте — рече Виктория.
— За нищо — усмихна се Мадлин. — Ние имаме практиката да държим в течение семейството на жертвата. Затова искам да ви кажа какво очакваме да чуем от Сандра на предварителното съдебно заседание.
— Не съм дошла за това — прекъсна я Виктория. — Искам да ми направите една услуга.
По лицето на Мадлин пробяга сянка, очите й изпитателно огледаха сестрата на Джеймс д’Арси.
— Услуга?
— Нека преди това ви обясня позицията на нашето семейство — усмихна се сладко Виктория.
