оттатък границата.
— Това може да ни донесе нови усложнения — намръщи се Чарлс.
— Зная — кимна Кейт. — Но Франк говори езика достатъчно добре и ще се справи.
— Мексиканската полиция не обича да се нарушават определени процедури…
— Това не е работа на полицията — забързано рече тя. — Просто издирване на важен свидетел.
Красивото му лице стана замислено, после на устните му изгря усмивка.
— Ако пуснем официална призовка, Франк със сигурност ще получи известна помощ там…
— Не искам това, Чарлс — поклати глава тя. — Положително ще я подплашим. Уверена съм, че е пребивавала тук нелегално и се страхува от полицията.
— Едва ли — поклати глава Чарлс. — Джеймс никога не би наел нелегални емигранти.
— Сандра не му е казала. Тя е държала именно Мария да бъде около нея.
— Все пак…
— Зная какво правя, Чарлс. Дойдох да попитам дали си съгласен да изпратим нужните средства на Франк по пощата. — Размаха в ръката си някакъв документ. — Рита каза, че за подобно нещо е нужен подписът на някой от старшите партньори.
— От известно време насам в кантората действат нови разпореждания — намръщи се Чарлс. — С оглед да ме освободи от странични неща и да ми помогне да се концентрирам върху проблемите на семейство Д’Арси, Франклин възложи всички финансови въпроси на онзи задник Диксън!
— По дяволите! — извика Кейт и в зелените й очи пробяга гневна светкавица. — Чарлс, аз не мога да работя без средства! Същото се отнася и за целия ми отдел!
— Ще видя какво мога да направя — въздъхна Чарлс. — Колко пари са необходими на Франк?
Тя започна да изброява:
— Мотели, кола под наем…
— Подкупи — добави той.
— Ти го каза! — направи гримаса тя. — Предполагам, че три хиляди ще бъдат достатъчни като начало…
— Попълни искането и ми го донеси. Ще гледам да го пробутам…
— Благодаря, Чарлс — въздъхна с облекчение тя. — Спасяваш живота ми! — Наведе се, целуна го по бузата и се втурна навън.
Заета с подготовката за предварителното съдебно заседание срещу Сандра, Кейт не забеляза кога Диксън се е появил в кабинета й. Той пристъпи напред и размаха някаква хартия:
— Май си мислиш, че лежим върху мангизи, а?
Тя направи безуспешен опит да скрие раздразнението си.
— За какво става въпрос?
— За това! — изръмжа той и закова с длан формуляра върху бюрото й. — Искаш три хиляди долара за командировка на нашия частен детектив в Мексико!
Сърцето й се сви. Очевидно Чарлс не е успял да пробута искането.
— Разследването е от изключително значение! — твърдо рече тя.
—
В душата й се появи болезненото предчувствие, че тоя тип очаква да го моли. Е, добре, ще го получи… Франк чака.
— Защо не седнеш да го обсъдим? — попита тя и махна към свободния стол. — Трябват ми показанията на латиноамериканката, която е помагала при отглеждането на детето на Сандра. Процесът наближава…
— Искаш да кажеш, че искаш тези показания за предварителното дело следващата седмица? — присви очи той.
— Не — призна тя. — Би било твърде рано. На това дело възнамерявам да подложа на кръстосан разпит свидетелите на обвинението…
— Разумно ли е?
— Мисля, че да. Би било неразумно, ако изиграя козовете си на предварителното заседание. Възнамерявам да ги запазя за самия процес. По този начин прокуратурата няма да изкара един куп експерти, които ще оспорват показанията на моите свидетели…
— А каква тактика възнамеряваш да използваш на самия процес?
Кейт въздъхна. Диксън беше последният човек, с когото би обсъждала своята тактика. Не можеше да му вярва, особено след посещението на Виктория и Тео д’Арси в кабинета й. Същевременно обаче не можеше да си позволи да го дразни.
— Чакам — нетърпеливо подхвърли той.
Тя внимателно огледа лицето му, после с въздишка каза:
— Самозащита е една от възможните позиции… Според мен Джеймс е малтретирал Сандра…
