— Това е според теб — присви очи Диксън. — Но няма нищо общо с истината.
— Ценя мнението ти, но ще защитавам клиентката си по начин, който считам за подходящ! — отсече Кейт. — А тези пари ми трябват!
— Моето мнение е друго — поклати глава той. — Но ако настояваш, ще повдигна въпроса на следващото заседание по финансови въпроси.
— И кога ще се проведе то? — подозрително го изгледа Кейт.
— След няколко седмици — самодоволно се усмихна той.
— Не ме устройва — поклати глава тя. — Франк е напипал гореща следа. Тази жена може да изчезне за часове, а не за седмици!
— Много жалко — престорено въздъхна Диксън и стана да си върви.
Кейт беше на прага на нервното избухване.
— Това е преднамерена намеса в наказателно производство, Диксън! — почти извика тя. — Ще ида при баща ти и ще му се оплача!
— А аз ще кажа, че лъжеш! — хладно я изгледа той. — После лично ще се погрижа да бъдеш изритана от фирмата! — Спокойно се насочи към вратата, спря и размаха хартията в ръката си: — Все още ли настояваш да повдигна това искане на заседанието?
— Категорично да! — процеди през стиснати зъби тя.
Вратата се затвори зад гърба му. Кейт беше толкова бясна, че й трябваха няколко минути, за да възвърне трезвото си мислене. Грабна телефона, понечи да набере номера на Чарлс, после се отказа. И без това е претрупан, няма смисъл да го безпокои. Ще му разкаже за инцидента по-късно, в удобно и за двамата време. Защо Диксън се държи така? Нима иска да навреди на Чарлс или има и други причини? Натисна бутона на секретарката си.
— Мери, искам да изпратиш на Франк три хиляди долара от личната ми кредитна карта. Той е в Сан Диего, запиши си адреса…
— Разбира се — кимна Мери, пое картата и тръгна да излиза.
— И още нещо, Мери…
— Да? — спря се момичето.
— Не искам да казваш за това на никого. Включително и на старши партньорите. Ясно ли е?
— Можеш да ми се довериш, шефке — усмихна се Мери. — Онемявам още сега!
39
— Как си? — попита Кейт, когато Сандра влезе в адвокатската стая на затвора.
— Добре — сви рамене младата жена.
Но лицето й издаваше противното. Клепачите й бяха подпухнали, сякаш от продължителен плач, кожата на лицето й беше бледа, с тъмни кръгове около очите. Изглежда с десет години по-стара от вечерта, в която я видях за пръв път, помисли си Кейт. И доста отслабнала.
— Днес ще поговорим за предварителното заседание — рече на глас тя. — Какво можеш да очакваш, какво ще стане, какво означава самото заседание…
— Малко ме интересува — равнодушно промърмори Сандра. — Искам само да ме измъкнеш оттук.
— Ще направя каквото мога, вече ти казах.
Сандра се отпусна на стола.
— Добре, можеш да започваш.
— Преди всичко искам да бъдеш облечена скромно. Никакви предизвикателни тоалети.
— Нали няма да има съдебни заседатели? — нацупи се Сандра.
— Няма, но съдиите също се влияят от подобни неща. Искам да бъдем сигурни, че ще направиш добро впечатление.
— Хубаво де, няма проблеми — захапа нокът младата жена.
— Ще отида у вас и сама ще подбера дрехите. Да ти трябва нещо друго?
— Ще отидеш у дома? — изненадано я погледна Сандра.
— Да. Това трябваше да свърши Виктория, но след вчера… — Кейт се осъзна и едва не прехапа езика си.
— Какво е станало вчера?
Нямаше как, беше принудена да й разкаже за посещението на Виктория и Тео.
— Каква кучка! — извика Сандра. — И Тео ли беше на същото мнение?
— Да. Но очевидно се чувстваше неудобно от поведението на Виктория.
— Много важно! — горчиво промълви Сандра. — Не мога да повярвам, че искат това от мен!
Кейт пропусна да спомене за заплахите на Виктория към самата нея. Нямаше смисъл допълнително да обременява клиентката си.
— Иска ми се да вярвам, че правят това заради Джими — обяви с равен глас тя.
