Господи, смаяно въздъхна Кейт. Повярва на тези думи безусловно, просто като си спомни поведението на Джеймс на онова парти. Същите думи излетяха от устата му и докато говореше с брат си.
— И това те изплаши, така ли? — попита тя.
— Да — въздъхна Сандра и избърса очите си. — Обясни ми най-подробно, че всички съдии на Лос Анджелис са в джоба му и никой няма да ми присъди детето.
— Това не е истина — спокойно рече Кейт.
— Така ли? — изненадано я погледна Сандра.
— Да. Просто се е опитвал да те изплаши.
— Мръсник!
— Разказа ли това на Томи?
— Не. Просто му казах, че нищо не може да се направи…
Освен ако не прибегнете до убийство, допълни в себе си Кейт.
— Слушай ме внимателно, Сандра — започна тя. — В закона съществува текст, според който заплахата да се отнеме детето от майката се счита за престъпление. Това е така нареченото устно насилие, което често е не по-малко опасно от физическото. Обикновено двете вървят ръка за ръка…
Сандра не каза нищо.
— Вече ти споменах за доктор Келси — отчаяно въздъхна Кейт. — Утре ще дойде да те види… Моля те да й разкажеш това, което сподели с мен. Всичко, Сандра!
— Добре — тихо отвърна младата жена, изведнъж заприличала на безпомощно дете.
— Утре ще продължим — изправи се Кейт и тръгна към вратата.
В офиса я чакаше телефонно съобщение от Франк. Не беше оставил нито адрес, нито номер за обратна връзка. Тя се почувства разстроена, но после си спомни за изричните инструкции, които беше дала на Мери. Никой във фирмата не трябваше да знае, че Франк вече е в Мексико. Може би липсата на номер за обратна връзка е добър знак. Кейт въздъхна и се помоли на Бога да открият Мария, преди да е станало твърде късно…
40
На вратата се почука и Мери въведе психиатърката.
— Благодаря ви, че дойдохте, доктор Келси — изправи се да я посрещне Кейт. — Чака ни нелека задача…
— Ще се радвам да помогна — усмихна се лекарката.
Посивяла, с благодушно лице и внушаваща доверие усмивка, доктор Келси приличаше повече на добричка баба, отколкото на специалист по психически проблеми. Ще изглежда много добре на банката на свидетелите, прецени Кейт, докато я канеше да седне на дивана.
— Моля, настанявайте се…
— Нещо за пиене, докторе? — попита от прага Мери.
— О, да, благодаря. Бих приела чаша чай, ако това не ви затруднява…
Очите на Мери се преместиха въпросително върху Кейт.
— За мен както винаги — кимна тя.
Размениха си няколко любезни фрази, после Мери се появи с чая на доктор Келси и кафето на Кейт.
— Бих искала да запиша нашия разговор — започна тя. — Ще ми бъде от помощ впоследствие…
— Нямам нищо против.
Кейт включи магнетофона и зададе първия си въпрос:
— Доктор Келси, бихте ли споделили общите си впечатления от Сандра?
— Наричайте ме Бренда, моля…
— Окей, аз съм Кейт.
— Отлично — кимна лекарката. — Да се върнем към Сандра. Според мен тя е човек с изключително развити защитни реакции. Наранена в детството си, тя рано открива, че светът не става по-добър с течение на годините. Тази болка оказва силно влияние върху характера й.
— И аз имах същите подозрения — подхвърли Кейт.
— Мога да разбера защо ви е толкова трудно да работите със Сандра — продължи доктор Келси. — Тя си е изградила дебела защитна черупка, да се проникне през нея е почти невъзможно. Дори за мен, въпреки дългогодишния ми опит с пациенти от подобен тип. Естествено, аз се надявам на успех, с ваше разрешение, разбира се. Но за това ще е необходимо време…
— По телефона вече ви споменах, че всички я мислят за изпечен лъжец — рече Кейт. — Родителите, учителите, осиновителката… Излишно е да добавям, че това прави задачата ми още по-трудна. За нещастие полицията и прокуратурата също са я уличили в лъжи. Дребни и глупави, но все пак лъжи… На тази база се гради и обвинението. Ако съдебните заседатели бъдат убедени, че Сандра е лъжкиня, шансовете да я осъдят стават значителни…
— За съжаление Сандра се бори с несправедливостите на живота именно чрез лъжите — въздъхна доктор Келси. — В крайна сметка моралните догми, които се установяват на семейната вечеря са били безцеремонно нарушавани в спалнята и банята, нали? Нещата стават още по-лоши от факта, че майката
