— Ясно — кимна Кейт и изключи магнетофона. — Разговорът беше изключително полезен за мен. Дано с ваша помощ разберем какво в действителност е станало в онази красива резиденция в Бел Ер.
— Ще направя всичко възможно — обеща Бренда Келси.
Аз също, рече си Кейт, докато я изпращаше на вратата.
Посетителката си отиде, а тя седна на дивана и потъна в размисъл. Дали наученото днес ще бъде от полза за клиентката й? Голяма част от наблюденията на доктор Келси нямаше отношение към предварителното дело, което трябваше да мине, за да се разбере дали Сандра ще бъде съдена в действителност. От друга страна, ако психиатърката действително докаже насилие от страна на Джеймс, Мадлин може би ще бъде убедена да промени обвинението срещу Сандра. Разбира се, тя ще възрази, тъй като Сандра не е пряк извършител. А това означава, че насилието не е повлияло директно на мотивите й.
Все пак… Ако се докаже, че именно то е в основата на замисленото престъпление, вероятността за споразумение става далеч по-голяма…
В кабинета бавно се здрачаваше, но Кейт не помръдна от мястото си. Тревожеше се от един доста особен въпрос. Дали ранната смърт на баща й не беше й повлияла по начина, по който бащиното насилие беше повлияло на Сандра? Смъртта също е един вид изоставяне… Дали и аз не търся заместник на баща си в един по-възрастен мъж? Не, поклати глава тя. Сандра е двадесет и пет години по-млада от Джеймс, докато Чарлс е по-възрастен от мен само тринадесет. Разликата е чувствителна… Но дали наистина е така?
41
Озовала се в просторното фоайе на Криминалния съд, Кейт се насочи към асансьора за петия етаж. Там работеше съдебният състав, който щеше да гледа предварителното дело на Сандра. Квесторът в безупречно изгладена униформа пред вратата на залата й беше познат.
— Каква е тази тълпа днес? — усмихнато попита тя.
— Трябваше да видите опашката долу, събрала се далеч преди началото на работния ден — отвърна човекът и хвърли поглед към стенния часовник. — Скоро залата ще се напълни с късметлии.
— Не очаквах толкова много публика на едно предварително заседание.
— Когато става въпрос за богати и известни хора като тези от семейство Д’Арси, народът умира от любопитство за подробности — усмихна се човекът. — По-интересно е от кино.
— И по-евтино — отбеляза Сандра. — Ще се видим по-късно. — Махна с ръка, приглади тъмносиньото си костюмче и влезе в залата.
Насочи се към банката на обвиняемите и се усмихна на Сандра, облечена в черна вълнена пола и сив пуловер. Русата коса падаше свободно върху раменете й.
— Здравей, как се чувстваш?
— Като шибаната английска кралица! — промърмори с напрегнат глас Сандра.
Вероятно е уплашена, но не би го признала дори пред себе си, съобрази Кейт.
— В началото всички сме нервни — прошепна успокоително тя и докосна ръката й.
Сандра рязко се отдръпна. Това напомни на Кейт, че отношенията им все още бяха далеч от нормалните, въпреки очевидния напредък. Особено след разговора с доктор Келси, въздъхна в себе си тя, твърдо решена да помогне на младата жена.
— След няколко дни ще свикнеш, тук всичко се подчинява на определени правила.
— Никога няма да свикна! — поклати глава Сандра. Очите й бяха зачервени — факт, който доказваше не само поредната безсънна нощ, но и доста сълзи. Кейт отбеляза, че клиентката й кашля, а носът й тече. Нормално. В състояние на стрес защитните реакции на организма рязко се понижават. Погледна часовника си и направи знак на Сандра да се изправи зад банката.
— Извинявай за момент, веднага се връщам.
Не й се искаше да оставя момичето само, но нямаше друг начин. Като арестант Сандра нямаше право да напуска съдебната зала, дори до тоалетната можеше да отиде само в присъствието на охраната.
В просторния вестибюл се монтираха прожекторите на телевизионните екипи. Медийният цирк беше готов за работа. Кейт набра номера на офиса си, проведе кратък разговор и се върна в залата. Мадлин вече беше там и подреждаше книжата си върху прокурорската банка.
Мадлин вдигна глава от документите и хвърли кратък поглед към обвиняемата. Репортерите бяха полудели по нея, но в тази черна пола и сив пуловер Сандра д’Арси едва ли приличаше на фаталната жена. Сякаш прочела мислите й, обвиняемата вдигна глава, очите й за миг пробягаха по лицето на Мадлин и бързо се отместиха встрани. Правилно, момичето ми, рече си Мадлин. Не е лесно да гледаш прокурора в очите.
Кейт седеше редом с подзащитната си. Припомнила си хъса и умението, с което приятелката й често разбиваше на пух и прах показанията на прокурорските свидетели, Мадлин изпита неволно възхищение от нея. Съвсем не й попречи фактът, че изходът от предстоящото дело вероятно ще бъде решителен както за нейната кариера, така и за тази на Кейт.
В залата влезе един представителен мъж и се насочи към мястото зад обвиняемата и защитничката й. Това беше Чарлс Римън — един от главните съдружници на адвокатската кантора „Манинг & Андерсън“, който щеше да даде показания относно завещанието на Джеймс д’Арси. Доколкото беше осведомена, той е бил един от най-близките приятели на убития. Какво ли е отношението му към обвиняемата, запита се Мадлин.
— Моля, станете — обади се с авторитетен глас съдебният пристав. — Влиза председателят на съда, Негова Светлост Хенри Джексън.
Всички присъстващи в залата се изправиха на крака, докато съдията Джексън се насочваше към тежкото кресло. Беше висок и едър мъж с мургава кожа и интелигентно лице. Мадлин се радваше, че той ще гледа делото, тъй като беше твърд и решителен човек, който не обичаше да слуша глупости. Просторното помещение се изпълни със скрито напрежение, публиката нетърпеливо очакваше началото на процеса, който обещаваше да е по-вълнуващ дори от най-нашумелия холивудски сериал.
