— Много добре, госпожо Римън — отвърна Кейт. — Благодаря. — Не пропусна да отбележи, че Ан Римън опасно присви очи при звука на гласа й.
— О, наричайте ме Ан… Това „госпожо Римън“ звучи прекалено… как да кажа… — остави изречението си недовършено и демонстративно хвана Чарлс подръка. В очите й блесна изкуствен възторг. — Ти как би се изразил, скъпи?
— Ами… — Той се замисли за миг, после рече: — Прекалено като „жената на шефа“…
Кейт усети смущението му, но нямаше време да го анализира, тъй като към тях отново се приближи Лоурънс Васерщайн.
— Извинете, но ще трябва да ви отмъкна Чарлс за няколко минути…
От изражението на Чарлс Кейт разбра, че никак не му е приятно да я оставя сама в компанията на жена си.
— Цял живот ме представят или като дъщерята на старши съдружника, или като сестрата на Диксън — въздъхна Ан, изчакала отдалечаването на мъжете. — После се омъжих за Чарлс и татко го направи съдружник във фирмата. По тази причина вече ме представят като съпругата на съдружника… — От устата й се откъсна звънлив смях, ръката й неволно се надигна да притисне гърдите. — Май това е единствената ми награда да бъда съпруга на толкова важна личност…
Кейт отвърна с любезна усмивка, но стомахът й нервно се сви. Обикновено имаше отговор на всичко, но в компанията на тази жена остроумието й сякаш се стопи. Ан Римън несъмнено беше хубава. Годините й бяха някъде около четиридесетте, чертите на лицето й бяха фини и изтънчени. Гримът й беше безупречен, прибраната назад руса коса подчертаваше съвършения овал на лицето й. Дребната, но все още стройна и красива фигура, беше облечена в безупречно скроен тъмносин костюм.
— А вие, Кейт? — попита с лека въздишка тя. — Не сте ли съпруга на някого?
— Бях — отвърна Кейт и усети как страните й поруменяват. — Но бракът ми трая съвсем кратко време…
— Срамно е когато нещата приключват с развод, нали? — Острият тон на Ан влезе в ярък контраст с невинната усмивка на лицето й.
— В моя случай не беше така — поклати глава Кейт. — Беше просто грешка.
— Често ли допускате подобни грешки? — попита Ан, а в очите й проблесна опасно огънче.
— Старая се да не ги допускам — въздъхна Кейт.
От поведението на Ан явно личеше, че подозира за връзката й с Чарлс.
— Здравейте, госпожо Римън — пропя Лорин, внезапно изправила се до тях. — Готова съм да тръгваме, Кейт…
Кейт изпита огромно облекчение. От предишната неприязън към Лорин не остана нищо. Побърза да се извини и двете се насочиха към изхода.
— Никога не съм присъствала на по-студено и бездушно събиране — въздъхна тя, докато чакаха да им докарат колата.
— А аз съм — отвърна Лорин. — Но днес нямаше как да е другояче… Всички са объркани от неочакваната смърт на Джеймс… — Наведе се към Кейт и понижи глас: — Някои хора са на мнение, че става въпрос за предумишлено убийство, а не за обикновен грабеж…
— Значи трябва да има и заподозрени — механично отвърна Кейт, сигурна, че няма да получи отговор.
— Първият е брат му Тео — тръсна глава Лорин. — Той мразеше Джеймс, особено след като беше отрязан от ръководството на фондацията Д’Арси… — В зеленикавите й очи се появиха странни пламъчета. — Вторият е онази евтина никаквица, която изнуди Джеймс да се ожени за нея… Нима човек може да се довери на подобна кучка? Краката й вече са разтворени за следващия богат съпруг… Никога няма да разбера защо Джеймс
— Имат дете…
— Че какво от това? Нима е бил длъжен да се жени за нея?
— Може би е искал синът му да носи законно фамилията Д’Арси. Да не говорим, че за всяко дете е по-добре да расте с родителите си…
— О, моля те, пощади ме! — простена Лорин и направи гримаса.
Кейт неволно се усмихна.
Портиерът докара колата, Кейт седна зад волана и отвори дясната врата на Лорин.
— Хайде обратно в солните рудници! — мрачно промърмори червенокосата.
Чарлс се разтревожи не на шега. Беше убеден, че Ан е казала нещо неприятно на Кейт и това е принудило момичето да се оттегли. Успя да изпрати жена си у дома сама, оправдавайки се със заетост във връзка със завещанието на Джеймс.
Напусна почти веднага след нея. Колата се понесе по плавните завои на Холмбай Хилс, а той нетърпеливо набра номера на Кейт по мобифона си. В купето се разнесе остър звън.
— Ало — обади се приглушеният глас на Кейт.
— Здравей, аз съм.
— Чарлс! — изненадано възкликна тя. — Не очаквах да те чуя тази вечер.
— Да, вече е късно. В леглото ли си?
— Още не.
