— Това беше един от най-тежките дни в живота ми — въздъхна той.
— Нямаше как да е по-лек…
В гласа й се долови загриженост.
— Мога ли да намина?
— Разбира се. Къде си?
— Тъкмо излизам на „Сънсет“. След четвърт час съм при теб…
— Чакам те.
Диксън се движеше на безопасно разстояние зад Чарлс. Не искаше зет му да забележи светлината на фаровете. Случайно дочу обясненията му пред Ан, според които ще бъде зает със завещанието на Джеймс. Веднага го обзе подозрение, което се превърна в убеждение, след като Чарлс поръча да му докарат колата едва пет минути след оттеглянето на Ан.
Къде ли е тръгнал? Когато колата на Чарлс стигна булевард „Сънсет“ и вместо наляво, към дома, зави в обратна посока, Диксън вече беше сигурен. Зет му крои нещо…
Много би искал да бъде сам, без компанията на съпругата си Алейна. Искаше да проследи Чарлс, но знаеше, че Алейна ще го затрупа с въпроси. Ако тоя тип е намислил нещо тайно, най-добре ще бъде да го проследи сам. Човек никога не знае кога ще има нужда от подобна информация. Излишно е да се рискува, особено когато става въпрос за бъбрица като Алейна.
Кейт остави слушалката и се намръщи. Седеше на белия си диван с удобни възглавници, навсякъде около нея бяха пръснати папки и листове хартия. На масичката за кафе лежаха разтворени дебели сборници със закони и нормативни документи. След два дни й предстоеше тежко дело и тя имаше нужда от спокойствието на дома, за да изчете многобройните документи.
Изправи се и хвърли поглед към стенното огледало. Господи, на какво приличам, възмути се тя и критично огледа стройната си фигура, висока метър и седемдесет и пет и тежка точно 59 килограма, навлечена с любимия й торбест анцуг, който предпочиташе да носи у дома. Чарлс всеки момент ще бъде тук, трябва да се пооправя, рече си тя. Той имаше качеството да изглежда елегантен при всякакви обстоятелства, дори след изтощителна 3-часова партия тенис.
Смъкна анцуга, облече тесен панталон и пуловер. Среса набързо късата си черна коса, позволявайки на няколко къдрици да увиснат игриво на челото. После добави малко туш върху гъстите си черни мигли, погледна се в огледалото и доволно кимна с глава. Толкова, няма смисъл да прекалява. Спомни си нещо, което отдавна се канеше да поправи — напоследък не се занимаваше достатъчно с физически упражнения, все по-трудно й беше сутрин да става и да тича по плажа.
Започна да събира пръснатите документи. Господи, колко работа имам! Защо не отказах това заплетено дело? Знаеше защо. Никога не й беше лесно да отказва. Въздъхна и натика документите в дипломатическото си куфарче.
Пооправи стаята и се огледа. Винаги беше мечтала да има собствен дом, но през четирите години като прокурор дори не можеше да си помисли за подобно нещо. Държавните служители получават ниски заплати, особено когато се сравнят с частния сектор. Заплатата й в „Манинг & Андерсън“ беше три пъти по-висока, в сравнение с тази в прокуратурата. От постъпването си насам редовно получаваше и повишения. Бяха й необходими три години, за да купи тази неголяма, но раздвижена къща, намираща се почти на плажа на Санта Моника. Това беше първият й собствен дом и тя го обожаваше. Дълго и с нескрито удоволствие избира мебелите. Повечето бяха модерни, но тук-там успя да вмъкне малко антики и персийски килими, които придаваха на обзавеждането особена топлота. Звънецът на входната врата я изтръгна от спомените.
— Просто взе колата и напусна къщата на Абигейл, а? — попита тя, докато затваряше след Чарлс.
— Точно така — въздъхна той. — Дори мисля, че се забавих…
Забелязала уморения му вид, Кейт загрижено попита:
— Какво стана?
— Първо ми налей едно питие…
Тя отвори предната част на старинна броня, превърната в барче, извади бутилка уиски и сипа два пръста в една чаша. Той отпи едра глътка, отпусна се на дивана и облегна широкия си гръб на възглавниците.
— Ела тук — рече и потупа мястото до себе си.
Кейт седна с подвити крака.
— Нямаш представа какъв идиот е моят зет!
— Какво пак е прегрешил горкичкият Диксън? — усмихна се Кейт.
— Прояви нахалството да пита губернатора дали Джеймс не му е говорил за завещанието си! Можеш ли да си го представиш? — Тръсна глава и продължи, без да чака отговор: — Откъде това дебелоочие, да го вземат мътните? Едва днес погребахме приятеля си!
Кейт отбеляза необичайната му възбуда.
— Преди всичко трябва да бъдем сигурни, че смъртта на Джеймс няма да навреди на компанията „Д’Арси“ и на фондацията. А проклетото завещание може да почака!
— Във вестника пише, че продажбите на „Д’Арси“ спадат — подхвърли загрижено Кейт.
— Как няма да спадат с тези слухове за предумишлено убийство! — въздъхна Чарлс. Вдигна чашата до устата си, после я остави на масичката и взе ръката на Кейт. — Какво си говорихте с Ан, докато бяхте сами?
— Нищо особено — сви рамене тя. — Безсмислени любезности…
