Адвокати и престъпници

Тя успокоително потупа ръката му, после въздъхна.

— Не съм сигурна, че разбирам какво си извършил, но дори да беше обратното, пак щях да настоявам да кажеш истината от банката на свидетелите!

— Какво имаш предвид? — сбърчи вежди той.

— Нали каза, че не знаеш за съществуването на второ завещание?

— И това е шибаната истина! — гневно извика той. — Някой да ме е питал дали сме обсъждали с Джеймс ново завещание?

— Това са глупости, Чарлс! — изгуби търпение Кейт. — Лъжата си е лъжа!

— Грешиш. Никой не ме е питал дали Джеймс е имал намерение да прави ново завещание. Попитаха ме дали е променил старото и аз казах истината. — Хвана ръката й и я притегли до себе си. — Време е да престанеш, Кейт. В противен случай ще навредиш на нашите отношения. Това, което ти казах, няма нищо общо със смъртта на Джеймс. Тя е причинена от Томи и толкоз. Престани да се ровиш повече, защото ще разрушиш всичко, което сме създали с цената на толкова търпение.

Тя стана, пристъпи към стената и започна да събира късчетата стъкло.

— Ще се порежеш! — разтревожено извика той.

— Я не ми говори като на малко дете! — гневно отвърна тя.

Той стана и донесе кошчето за боклук. Отпусна се на колене върху килима и хвана ръцете й.

— Пожела да узнаеш истината и аз ти я казах… — Гласът му прозвуча уморено. — Не бива да ме наказваш заради това…

Тя потопи поглед в очите, които толкова много обичаше. В душата й цареше пълно объркване. Част от съзнанието й копнееше да се хвърли в прегръдките му, да каже, че го разбира. В крайна сметка Джеймс се беше отнесъл лошо с него, а твърдението му, че не е бил длъжен да споделя пред съда намеренията на богаташа за евентуална промяна на завещанието, беше доста логично.

— Не зная какво да мисля — откровено въздъхна тя и се изправи. — Получих прекалено голяма доза болка, трябва ми време да подредя мислите си.

— Позволи ми поне да те прегърна! — примоли се той.

Кейт мълчаливо пристъпи към него и се отпусна в обятията му. Само миг по-късно го отблъсна и тръгна към вратата.

— Ще поговорим по-късно…

50

Чарлс отиде в клуба си, а Кейт се върна зад бюрото и започна да подрежда записките си по предварителното дело. Мислите й обаче продължаваха да се връщат към току-що приключилия разговор. Прав ли е Чарлс? Нима тя не разсъждава правилно? Разрови документите, търсейки показанията му пред съда.

— По дяволите, къде изчезнаха?

Нямаше ги никъде. Може би Чарлс е поискал да ги прегледа? Излезе и се насочи към кабинета му. Етажът беше абсолютно пуст. Беше петък вечерта, дори машинописките си бяха тръгнали. Всички са у дома, при семействата си. Или на среща с любимите. Всички, без мен…

Влезе в просторния кабинет, щракна електрическия ключ и прекоси красивия ориенталски килим към бюрото му. Очите й неволно пробягаха по пода около барчето. Какво го накара да строши онази чаша, господи? За трите години служба във фирмата не беше го виждала да си изпуска нервите нито веднъж. Нито пък през последната от тях, през която поддържаха интимни отношения.

Започна да прехвърля струпаните върху бюрото документи, нетърпелива да открие свидетелските му показания. Оставяше всичко така, както го беше заварила, тъй като знаеше колко е педантичен по отношение на книжата. Усещаше, че няма да се успокои, преди да прочете тези показания още веднъж. Искаше да бъде абсолютно сигурна в честността му.

Огледа се, вниманието й беше привлечено от снимките на Чарлс в компанията на известни личности, окачени по стените. Нима беше прав? Дали тя действително се впечатляваше от връзките и влиянието му? Даваше си сметка, че не би могла да го отдели от аурата на властта, която го заобикаляше. Въпреки това й се искаше да вярва, че е била привлечена от него самия, а не от репутацията му.

Стресна я острият телефонен звън. Механично се пресегна и вдигна слушалката, очите й се сведоха към пръснатите по бюрото документи.

— Не бързай отново да затваряш, Чарлс! — разнесе се остър и неприятен глас в мембраната. — Искам тези сто бона и те предупреждавам, че ако не ги получа до двадесет и четири часа, ще натикам делото Д’Арси право в муцуната ти!

Линията онемя, а Кейт едва сега си даде сметка, че беше вдигнала личния телефон на Чарлс. Онзи, който го нямаше в указателя. Гласът отсреща й прозвуча познато, но не можеше да се сети на кого принадлежи. Напрегна паметта си, но напразно. Очевидно ставаше въпрос за изнудване. Кой би могъл да притиска Чарлс? В главата й нещо прещрака и тя почти хлъцна от изненада. Гласът принадлежеше на Марти — частния детектив, който доскоро изпълняваше поръчки на кантората. Странно, но в приключилия съвсем неотдавна разговор бяха споменали именно неговото име. Но какво, за бога, означаваха думите му?

Краката й внезапно омекнаха и тя се отпусна на стола на Чарлс. Какво иска Марти? Чарлс продължава да твърди, че Джеймс е имал намерение да промени своето завещание, но не го е сторил. Диксън, от своя страна, се беше заклел пред съда, че е виждал с очите си новото завещание. Умът й светкавично пробяга по всички вероятности. Нима действително има друго завещание? Дали Чарлс го е скрил или унищожил след смъртта на Джеймс? Върна се отново към разговора… Той заяви, че зло не е сторено на никого. Джеймс е обмислял евентуални промени в документа и нищо повече. Сега обаче Кейт не можеше да бъде стопроцентово сигурна в думите на Чарлс. Той вече доказа, че е в състояние да лъже…

Ако новото завещание е попаднало в ръцете на Чарлс, той несъмнено е имал възможността да го