унищожи… Но има и друга възможност — да не го сторил. Въпросът тогава се променя: къде е новото завещание? Знаеше, че Чарлс пази писмата й в специален, вграден в писалището му сейф. Ще трябва да го намеря, рече си тя и се залови за работа. Опипвайки дъното на предпоследното чекмедже, тя откри, че една от дъските е подвижна. Наведе се, огледа я отблизо и установи, че дъската се вади. Зад нея се появи малко черно копче. Натисна го и дъното на чекмеджето се плъзна встрани. Под него се показа вратичката на стоманен сейф с цифрова комбинация. Завъртя колелцето, но касата отказа да се отвори.
Извърна се на другата страна и започна да преглежда останалите отделения на масивното писалище. Всичко вътре беше подредено безупречно. В третото чекмедже видя дебела книга, измъкна я и с учудване установи, че това е Библията. За какво му е на Чарлс Библия, озадачено се запита тя. Откакто го познаваше, той не беше стъпвал в църква, с изключение на неизбежните сватби и погребения. Никога не й беше споменавал за някакви религиозни предпочитания. Разгърна книгата и на последната страница забеляза ситния му равен почерк. „Глава 18, преселението. Двадесет и трети псалм, Петте книги на Моисей.“ Потърси упоменатите текстове, в главата й настана пълен хаос. Не откри абсолютно нищо забележително в тях, после изведнъж й просветна. Започна да върти колелото с комбинациите на сейфа. Първо надясно, до цифрата 18. После наляво до 23, после отново надясно, през нулата до 5. Нещо изщрака и вратичката се отвори.
Чарлс се облегна в стола и очите му пробягаха по луксозния салон на Уелингтънския клуб. Току-що беше приключил отлична вечеря с двама колеги адвокати, които си тръгнаха веднага след нея. Той самият беше пийнал доста и в момента се питаше дали да се прибере у дома, или да спи тук, в една от луксозните стаи, запазени за членовете на клуба. Реши да се разходи до фоайето и да види какво става. Просто не му се прибираше у дома, при Ан. В този дом вече от години нямаше радост. В паметта му изплуваха лицата на децата му. Добри и умни деца. Но и двамата бяха поели напред, към собственото си бъдеще.
Пред очите му се появи красивото лице на Кейт. С нея беше извадил голям късмет. Прекрасна, умна, динамична жена, с блестящи перспективи пред себе си. Да, наистина имам късмет, въздъхна доволно той. Жени като Кейт рядко даваха втори шанс на прегрешилите си любовници. А той самият не можеше да има близост с неинтелигентни представителки на нежния пол. Ан също не беше глупава, но умът й работеше в неприятна посока, прикрит и потаен. От нея беше научил много неща. Но тя нямаше нищо общо с блестящата интелигентност на Кейт. Усети как слабините му натежават от желание, очите му пробягаха по стрелките на часовника. Възможно ли е да е все още в офиса? Намираше се наблизо, а и имаше нужда от малко чист въздух. Колебанието му се стопи и той напусна клуба. Представи си как притиска стройното издължено тяло с едри гърди и неволно ускори крачка.
Кейт преглеждаше съдържанието на сейфа с бързи, но внимателни движения. Най-отпред бяха поставени няколко дълги бели плика — от онези, които юридическите фирми използват за официални документи. Върху един от тях пишеше: „Последна воля и завещание на Чарлс Римън“, на следващия: „Последна воля и завещание на Ан Римън“. Съдържанието на сейфа се изчерпваше с още няколко документа, купчина златни монети и празна кутия за бижута. В дъното се гушеше още един бял плик. Кейт го измъкна, прочете надписа и затаи дъх. Върху него беше напечатано: „Добавки и изменения в последната воля на Джеймс Д’Арси“.
Ръцете й измъкнаха документа, главата й забуча. Направи опит да си спомни дали в депозираното в съда официално завещание на Джеймс се говори за някакви добавки. Това може би ще се окаже обикновено копие… Отвори го и с трепет установи, че в ръцете си държи оригинален документ, написан собственоръчно от завещателя. Видя датата и сърцето й пропусна един такт. Господи! Текстът беше написан две седмици преди смъртта на Джеймс д’Арси!
Надникна в сейфа и едва тогава забеляза касетата, която лежеше в дъното, очевидно скрита под плика. Измъкна я, питайки се какво ли е записано на нея. После изведнъж я обля гореща вълна, обзе я чувство на клаустрофобия. Ами ако някой я пипне, докато се рови в сейфа на Чарлс?! Трябва да изчезвам, рече си тя. Задържа допълнението към завещанието и касетата, всичко останало върна на мястото му. Захлопна вратичката на сейфа, сложи Библията в чекмеджето и нервно се огледа.
После скочи на крака и се втурна към вратата, забравила напълно за показанията, които беше дошла да търси. Какво, по дяволите, означава всичко това?! До слуха й достигна някакъв шум, краката й се заковаха на място. Отваряне на врата! Притиснала документите към гърдите си, тя отчаяно се огледа. Не, късно е! Няма начин да се скрие… Беше попаднала в капан.
— О, госпожице Александър, моля за извинение. Не знаех, че все още сте тук.
Сърцето на Кейт сякаш щеше да се пръсне. Пред нея стоеше един от юридическите помощници във фирмата.
— И ти ли работиш до късно, Дейв? — изграчи със странен глас тя. Дори в собствените й уши прозвуча като стърженето на гласпапир.
— Да — отвърна мъжът. — Господин Римън ми възложи едно проучване, което трябва да е готово за понеделник сутринта. Доста се поизмъчих с него и реших да поработя до късно, на спокойствие. — Очите му пробягаха по лицето й. — Добре ли сте, госпожице Александър?
— О, да — направи опит да се усмихне тя. — Просто се стреснах… Мислех, че аз съм единствената луда, която работи до късно в петък вечер.
Дейв избухна в смях, сякаш беше чул страхотен виц. Бедният, въздъхна в себе си Кейт. Май е уплашен дори повече от мен.
— Търсех свидетелските показания по предварителното дело срещу Сандра д’Арси — реши да му предложи някакво обяснение тя. — Но не успях да ги открия. Нали ще ги донесеш в кабинета ми, ако случайно ги зърнеш?
— Разбира се.
— Много добре. Сега те оставям да работиш.
Помаха с ръка и се насочи към кабинета си с изтръпнал от страх стомах. Едва завила зад ъгъла, тя хукна по дългия коридор. Втурна се в тихото помещение, сложи резето и направи опит да си поеме дъх. Над горната й устна избиха ситни капчици пот. Трябва да се махна оттук, при това веднага, рече си тя. Но първо ще си направя проверката.
Започна да рови документите по делото. Търсеше копие от завещанието на Джеймс, макар да беше сигурна, че в него не се споменава за някакви добавки. Искаше да сравни почерка на двата документа, но се опасяваше, че времето й изтича. Всъщност какво ще стане, ако се окаже, че завещанието е написано на машина? Дали ръчно написаните добавки и промени ще бъдат юридически валидни? Не можеше да си спомни какво казва законът за подобни случаи. Текстът в ръцете й не беше подписан от свидетели. Но доколкото си спомняше, ръчно написаното завещание е валидно и без свидетели.
