— Окей, госпожице адвокат — въздъхна той и се премести на отсрещния стол. — В интерес на истината, за която толкова настояваш, ще добавя, че през въпросната вечер Джеймс обмисляше и някои промени в предбрачния си договор. Искаше да завещае на Сандра повече средства от благодарност, че го е дарила със син. Това съвсем не беше в стила му. Аз обаче го посъветвах да не предприема нищо, преди да съм проверил някои неща.
— Защо?
— Вече бях чул слуховете, че Сандра си има любовник.
Кейт не успя да прикрие изненадата си.
— И му го каза?!
— Само му загатнах…
— Как е възможно да кажеш подобно нещо на най-добрия си приятел?!
— Никой не можеше да нарани Джеймс. Той беше известен с дебелата си кожа. — Чашата отново се поклати в ръката му, изражението на лицето му остана непроницаемо.
Кейт си спомни разговорите със Сандра и Тео. Те потвърждаваха по безспорен начин, че Джеймс е бил жесток човек.
— Склонна съм да приема това определение — промълви тя. — Особено след всичко, което научих от Сандра.
— Какво по-точно ти е казала тя?
— Че Джеймс я смазвал от бой, стягал е примка около шията й, дори я принуждавал да правят секс с нож в ръка.
Той я погледна с истинско смайване.
— Знаех, че има избухлив характер, но никога не съм допускал, че може да е толкова гадно копеле. Сигурна ли си, че Сандра ти е казала истината?
— Да — кимна Кейт. — Освен това открихме Мария…
— Къде?
— В Мексико.
— Франк е заминал, въпреки отказа на Диксън да отпусне средства?
— А ти нима си допускал, че ще се откажа да търся истината заради няколко хиляди долара? — присви очи тя.
— Това вече прилича на моето момиче! — промълви с уважение той и на устните му се появи подобие на усмивка.
— Как реагира Джеймс, когато му подхвърли за изневярата на Сандра?
— Каза да наема частен детектив и да я поставя под наблюдение.
— Ти стори ли го?
— Да.
— Кого нае?
— Помниш ли Марти?
— Но нали сам казваше, че работи по някаква задача извън града?
— Това беше, преди да замине…
— Той прие ли задачата?
— Знаеш ли, не съм много сигурен.
— Искам телефона и адреса му — отсече Кейт.
Чарлс й хвърли един продължителен поглед, после бавно кимна с глава.
— Добре.
— Сега, ако обичаш.
Той стана, отиде до бюрото си и надраска нещо върху лист хартия.
Кейт се облегна назад и замислено забарабани по кожената седалка на дивана.
— Що за човек беше всъщност Джеймс? — тихо попита тя.
— Човек на крайностите — размаха чашата Чарлс. — В един момент кипи от сърдечност и е душата на компанията. Топъл, щедър, любезен — образец на добър приятел. В следващия обаче става съвсем различен: жесток, зъл, отмъстителен.
— Май не ти е било лесно с него… — подхвърли Кейт.
— Бях му свикнал — сви рамене Чарлс. — Действително не беше лесно, но и двамата намерихме начин да търпим особеностите на характерите си, без това да се отразява на добрите ни отношения.
— Какъв беше този начин?
— Аз вършех цялата практическа работа, а той все намираше за какво да се заяде. Тогава просто му казвах да върви на майната си и нещата се оправяха.
