— Не сега, ако нямаш нищо против.
Той сложи ръце върху раменете й, но тя внимателно се отдръпна и махна по посока на дивана.
— Нека седнем…
— Разбира се. Искаш ли едно питие?
— Не, благодаря.
Той се отпусна срещу нея, на челото му се появиха недоумяващи бръчки.
— Пак ли ще говорим за Ан? Ядосана си, защото снощи, по време на приема, нямах вид на отчаян от живота? За бога, Кейт, как другояче бих могъл да се държа? Вече сме съвсем близо до това, което искаме… Не можеш ли да проявиш още мъничко търпение?
— Нямах намерение да засягам този въпрос — тихо отвърна тя. — Исках да си поговорим за истината. Кажи ми предварително, ако не си в състояние на подобно нещо. Но не желая да ме лъжеш.
— Окей, давай.
— Защо не ми каза, че две седмици преди смъртта на Джеймс сте спорили относно завещанието му?
— Откъде знаеш?
— Предупредих те, че няма да търпя номера, Чарлс. Или ще ми отговориш честно, или отивам при областния прокурор!
— Шегуваш се!
— Опитай и ще видиш!
Той се изправи, наля в чашата си два пръста скоч и добави нова бучка лед. Гласът му долетя до Кейт тих, но някак напрегнат.
— Това не променя нищо…
— Не е ли по-добре аз да преценя това?
— Откога реши да се превъплъщаваш в ролята на съдия?
— Аз съм защитник на една жена, обвинена в предумишлено убийство! — погледна го с негодувание тя. — И като такъв имам право да науча всички обстоятелства по делото, особено когато те са притежание на колега от фирмата!
— Вече ги научи, нали? — остро отвърна той. — С Джеймс спорихме по някои клаузи на завещанието, отнасящи се до правата на Тео. Той беше склонен да го посочи за главен изпълнител, но после се отметна. Нима човек не може да спори с най-близкия си приятел?
— Може, разбира се. Но защо тогава не сподели с никого за това? Особено след като стана ясно, че завещанието ще бъде оспорено в съда… Това ме тревожи, Чарлс!
— Кейт, моля те да разсъждаваш разумно! Най-добрият ми приятел стана жертва на брутално убийство! Животът ми се превърна в ад! Принуден съм да управлявам компанията и фондацията на Джеймс д’Арси, да защитавам валидността на завещанието му в съда, да се боря с онзи задник Диксън и братчето Тео относно някакви въображаеми промени в последната воля на Джеймс! — Разклати чашата си, кубчетата лед звъннаха в стените й. — Едновременно с това се боря да получа ръководния пост в кантората, тъй като Диксън е твърдо решен да я продаде на акулите от Ню Йорк и Франклин разчита единствено на мен да го спра. При това, без да наранявам шибаните му чувства! Не мислиш ли, че всичко това е предостатъчно?
Кейт се приведе напред и примирително промълви:
— Отчитам го, Чарлс. И затова ти прощавам много неща. Оставих личните си чувства настрана, тъй като съзнавам пред колко тежки проблеми си изправен. Но не мога да приема факта, че не си споделил с мен една толкова важна подробност за делото, което водя…
— Господи, какво общо с делото ти има някакъв мой спор с Джеймс? — погледна я раздразнено Чарлс.
— Как какво? — изви вежди Кейт. — Нима не съзнаваш, че след подобен спор ти автоматически се включваш в списъка на заподозрените?
— Станах и убиец, така ли? — мрачно я изгледа той.
— Не — въздъхна тя. — Но заподозрян, за когото полицията не знае нищо.
— Само защото сме спорили?! — не можа да повярва на ушите си Чарлс.
— Не — поклати глава тя. — По-скоро, защото си спестил на властите жизненоважна информация.
— За което съжалявам, дявол да го вземе! — извика той, сграбчи телефонната слушалка и я тикна в ръцете й. — Ето, позвъни на детектив Боуър, на Мадлин Гулд и на който още се сетиш! Разкажи им каквото искаш!
— Успокой се — вдигна ръка Кейт. — Опитвам се да проведа един разумен разговор, но ти подскачаш като опарен!
— Разумен разговор? — присви очи той. — Заявяваш, че съм заподозрян в убийството на най-близкия си приятел и наричаш това „разумен разговор“?!
— Вече не си заподозрян, тъй като Томи се призна за виновен.
— И това трябва да ме успокои, така ли? — Той затръшна слушалката, седна на дивана до нея и хвана ръката й. — Това е лудост, Кейт!
Тя усети как кожата й леко настръхва от докосването му и внимателно се отдръпна.
— Моля те, нека запазим деловия тон на разговора.
