— Шефката ми спи — обяви тя.
— За пръв път чувам подобно нещо — учудено я погледна Чарлс. — Кейт никога не спи през деня. Да не е болна?
— Не. Просто много й се събра. Цял ден е била в „Сибил Бранд“ при Сандра. Върна се съсипана и каза, че не желае да бъде безпокоена.
— Това не е типично за нея…
Мери се поколеба. Беше на тази служба през трите години от престоя на Кейт в „Манинг & Андерсън“ и знаеше за чувствата й към Чарлс, въпреки усилията им да държат нещата в тайна. Дали пък Кейт няма да се ядоса, че е отпратила Чарлс? Не, едва ли… Кейт каза, че не бива да прави изключение за никого. Раменете й леко се присвиха, очите й се вдигнаха към лицето на Чарлс.
— Винаги има пръв път, нали?
— Окей — въздъхна той. — Звънни ми веднага след като се събуди. Въпросът е спешен.
— Разбира се — кимна момичето.
48
— Повтори още веднъж, Франк — извика Кейт, намръщена от лошата връзка.
— Мария каза, че Джеймс редовно малтретирал Сандра. Побоищата ставали все по-жестоки и тя била сериозно разтревожена за момичето.
— Мръсник! — кипна Кейт. — Слава богу, че си осигурихме показанията на Мария. Но искам да бъда сигурна, че това наистина е така.
— Зная…
— Какво друго каза?
— Понякога Джеймс побеснявал до такава степен, че преследвал и нея.
— Но защо не е напуснала, за бога?
— И аз я попитах същото. Явно е била привързана към момченцето, но има и нещо друго… Изпитвала състрадание към Сандра, която била сред малцината, отнасяли се човешки с нея.
— Най-накрая някой да каже добра дума за клиентката ми — въздъхна Кейт. — Надявам се, че Мария е приела да се върне и да даде показания пред съда.
— Тъкмо тук е проблемът — мрачно отвърна Франк. — Тази жена буквално умира от страх.
— Какво я плаши?
— Имиграционните власти.
— Че какво я интересуват нашите имиграционни власти, след като вече се е прибрала в Мексико?
— Подала е документи за легален престой в Щатите. Страхува се, че властите ще ги отхвърлят, след като разберат за нелегалната й работа у нас.
— А дава ли си сметка, че без нейните показания Сандра ще бъде осъдена за предумишлено убийство?
— Да. Няколко пъти й изтъкнах това.
— Тя съмнява ли се в невинността на Сандра?
— Не. Убедена е, че момичето няма нищо общо с убийството. Била е разтревожена от появата на полицията, но мислела, че те разпитват Сандра за обира на къщата няколко месеца по-рано.
— Тогава от какво се е подплашила? От официалния арест?
— Не — отвърна Франк. — След като отвели Сандра, тя разбрала, че цялата отговорност за Джими пада върху нея. После обаче се появил Чарлс и на развален испански й обяснил, че ще отведе детето при Абигейл. Направила опит да го разубеди, тъй като прекрасно знаела, че Сандра не може да понася възрастната дама. Но Чарлс не й обърнал внимание. След това не й оставало нищо друго, освен да си събере багажа.
— Нима Чарлс е казал нещо, което да я изплаши?
— Не зная.
— Тя все още ли е в твоя хотел?
— Да. В момента е в стаята ми с някаква своя братовчедка.
— Би ли я попитал какво е казал Чарлс, когато е отишъл да прибере детето?
— Ще се наложи да почакаш малко.
— Разбира се. Предпочитам да почакам, тъй като се опасявам да не се разпадне връзката.
— Окей.
Кейт извади бележките си за бъдещия процес и започна да ги преглежда. Слушалката остана притисната до ухото й. Най-сетне, след около пет минути, които й се сториха часове, Франк отново се появи.
— Не е казал нищо повече от това, което вече ти съобщих — поясни той. — Но съм готов да се закълна, че се уплаши от въпроса ми и очевидно скри нещо. Оставих я, тъй като се опасявах, че ще изгубиш търпение.
— Благодаря — въздъхна Кейт и се завъртя заедно със стола си. — Все пак искам да измъкнеш от нея
