съмнения и трудно ще повярват в искреността на подсъдимата. Всичко зависеше от самата Сандра. Успее ли да събуди симпатиите на съда, нещата ще се оправят. Но шансовете й бяха малки, особено като се вземеше предвид и лекотата, с която настройваше хората срещу себе си. Да не говорим за всичките тези пари, прекрасни резиденции, скъпи бижута и околосветски пътешествия… Всеки би видял корист зад убийството на собственика на това богатство, а Сандра без съмнение ще бъде възприета като алчна и безскрупулна жена, тласнала любовника си към тежко престъпление.
Не, нещо все още липсва, тръсна глава Кейт. Защо Томи ще се реши на убийство, след като не е знаел почти нищо за жестоките побоища? Възможно ли е Сандра умишлено да е наблягала на няколко изолирани случая на насилие, давайки си ясна сметка, че това би й спасило живота?
Главата й се завъртя. Постепенно разбра, че на всяка цена трябва да открие Мария. По всичко личи, че показанията на икономката ще се окажат решителни. Само тя е живяла непрекъснато в дома на Сандра и Джеймс, останалите прислужници са идвали само през деня.
— Сандра — тихо рече тя. — Мария беше ли свидетел на побоищата, или поне на някои от тях?
— Сигурно — сви рамене младата жена.
Моля те, Господи, дано наистина да е така, въздъхна в себе си Кейт.
— А имаш ли представа къде можем да я открием?
Сандра поклати глава.
Мадлин влезе в сградата на Криминалния съд с единствената надежда да не се сблъска с Гари. Господи, нима от сега нататък ще трябва и да се крия, горчиво въздъхна тя. И вечно да се срамувам? Не трябва ли да направя необходимото за спирането на този насилник, който с положителност ще извърши и с други жени това, което стори на мен?
Тръгна по коридора към кабинета си и изведнъж го видя. Стоеше право срещу нея и нахално се подсмиваше.
— Здрасти, хубавице. Нещо да ти се е случило тези дни?
— Не желая да разговарям с вас, господин Сътър! — мрачно го изгледа тя. — Нито сега, нито в бъдеще! Дръжте се настрана от мен, иначе не отговарям за последиците!
Отмина го и с облекчение установи, че той не хукна подире й. Напълни гърдите си с въздух и влезе в кабинета на Филип.
Усмивката му беше по-топла от последния път. Забелязал вълнението й, той загрижено я погледна:
— Нещо не е наред?
— Да.
— Трябва ли да гадая?
— Не — колебливо отвърна тя.
— Мадлин, държиш се странно. Какво има?
Тя изведнъж избухна в плач, от това притеснението й стана още по-голямо.
— Господи, Мадлин! — скочи на крака Филип и се приближи към нея. — Какво е станало?
— Не съм сигурна, че мога да говоря…
— Опитай — рече той и нежно я поведе към дивана. — Седни тук, сега ще ти направя един чай.
— Не искам нищо. Би ли заключил вратата?
— Разбира се — смаяно промълви той, сложи резето и бавно се върна към дивана.
Мадлин направи усилие да се овладее, после вдигна глава.
— Ще те попитам нещо, Филип… Онази вечер ти си тръгна, защото не отговорих на въпроса ти дали продължавам да се виждам с Гари, нали?
Той започна да крачи напред-назад, лицето му потъмня. Накрая се спря пред дивана и кимна с глава:
— Да.
Все пак онзи тип излезе прав, рече си Мадлин. Филип наистина изпитва нещо към мен. То е било изписано на лицето му, но тя е била прекалено заслепена, за да го види.
Очевидно притеснен от признанието си, Филип побърза да продължи:
— Знаеш ли, позволих си да направя някои дискретни проучвания в бившата служба на Гари — промълви той.
— Така ли? — затаи дъх тя.
— Научих, че е избухлив и неуравновесен, склонен към скандали. Казано с две думи — човек, който не заслужава доверие.
— Филип, аз твърдо реших да не го виждам повече — въздъхна Мадлин. — Но не зная как той ще приеме това. Нещо у него ме плаши. Ще ми помогнеш ли, ако поискам да ме преместят?
Кафявите му очи се забиха в нейните с такава интензивност, че тя потръпна и се почувства разголена. После главата му бавно кимна.
— С по-голяма охота бих преместил него — тихо рече той. — Но ще се съобразя с твоето желание.
— Каква глупачка съм била, господи! — отчаяно въздъхна тя.
— Гари е изключителен интригант — отвърна той. — Не бива да бъдеш толкова строга към себе си. —
