— Бедното момиче — въздъхна той и лицето му видимо пребледня. — Това нейното не беше живот! — Замълча, Кейт затаи дъх, усетила цялата тежест на безкрайно дългите секунди. После Тео тръсна глава и добави: — Знаете ли, аз също мразех Джеймс… След смъртта на татко той ме лиши от единственото нещо, което ме интересуваше на този свят — фондацията „Д’Арси“. Тя е пряко свързана с изкуството, а изкуството е моят живот. — Очите му помръкнаха. — Джеймс изпитваше особено удоволствие да ме лишава от нещата, които обичам. А после ми се надсмиваше. — Нова пауза, после: — В много случаи съм му пожелавал да пукне!
Сърцето на Кейт заплашваше да изскочи през гърлото й. Нима Тео ще каже нещо, което го свързва със смъртта на Джеймс?!
Той я стрелна с поглед и очевидно прочете мислите й. Брадичката му видимо се стегна.
— Ще сбъркате, ако мислите, че имам нещо общо със смъртта на брат си!
Думите му прозвучаха тихо, но категорично.
Кейт напълни дробовете си с въздух и замълча. Дали наистина е така? Съмнението остана в душата й като черна пелена.
47
На следващата сутрин Кейт отново се отправи към затворническия лазарет и с облекчение установи, че Сандра седи в леглото и сърба някаква топла течност, която приличаше на супа.
— Днес изглеждаш далеч по-добре — похвали я тя.
— Но се чувствам отвратително.
— Нося ти добри новини. Вчера следобед бях при Джими.
— Как е той? — На отслабналото й лице се появи безпокойство.
— Добре.
— Не, кажи ми нещо повече!
— По-спокоен, много се зарадва на подаръка ти.
— Подарък?
Кейт обясни какво беше сторила и лицето на младата жена се сбърчи, по шията й избиха червени петна.
— Аз… Не зная какво да кажа…
— С облекчение видях, че стаите му са пълни с играчки и книги — побърза да продължи Кейт, за да й спести неудобството. — Очаквах бог знае какво…
— Хубаво е, така ли?
— Да, много.
— Какво ти каза той? — вирна брадичка Сандра.
Изслуша разказа на Кейт за кратката среща със сведени очи, ръцете й си играеха с лъжицата.
— Какво те накара да сториш това?
— Вчера, докато ти спеше от високата температура, аз изведнъж си спомних колко бях тъжна и самотна, когато баща ми ни напусна — промълви тихо Кейт. — Представих си какво изпитва Джими, особено след твоето внезапно изчезване без никакво предупреждение. И изведнъж ми се прииска да му помогна, да му обясня, че не си го напуснала и продължаваш да го обичаш.
— Там ли беше старата вещица?
— Да.
— Как реагира?
Кейт обясни, че се е наложило да заплаши Абигейл със съдебна заповед.
— Много бих искала да видя лицето й в този момент! — усмихна се за пръв път Сандра.
— Не беше неприятно — призна с победоносна усмивка Кейт. — Притиснах я здраво и тя беше принудена да отстъпи. Иначе си беше все така арогантна, но аз успях да си държа езика зад зъбите.
— Разкажи ми по-подробно — вдигна глава Сандра, отмести подноса и се настани удобно в леглото.
Кейт започна с появата си на портала, стараейки се да не пропуска нищо. Накрая повтори още веднъж това, което беше казала на Абигейл:
— Подхвърлих, че има вероятност изобщо да не си била в течение на замислите на Томи, но тя не ми повярва.
— Естествено — кимна Сандра и пръстите й пробягаха по чаршафа. — А ти наистина ли мислиш така? Че Томи е убил Джеймс с мисълта, че точно това искам аз?
— Ти продължаваш да твърдиш, че си невинна — погледна я внимателно Кейт. — Нали искаш да повярвам на това?
— Искам да повярваш, че и
— Сандра, аз наистина искам това — въздъхна Кейт. — Повярвай ми! Но не мога да разбера защо Томи ще признае за престъпление, което не е извършил. Познавам се с адвоката му и не виждам как би го принудил на такова нещо, макар да признавам, че не е положил бог знае какви усилия за защитата на клиента
