Естествено, Чарлс би могъл да започне и самостоятелен бизнес. Репутацията му беше такава, че всеки млад и надарен юрист би се гордял да работи за него. В днешно време е нещо съвсем нормално да се закриват фирми, да се откриват нови… Никой вече не търси дългогодишни традиции в бизнеса, не се впечатлява от солидната репутация на стари и утвърдени компании. Но какво значение има тогава назряващият скандал в „Манинг & Андерсън“? Буря в чаша вода… За Чарлс вероятно ще е по-добре да изгуби президентския пост. Така поне ще получи възможност да се разведе с Ан.
Изведнъж осъзна, че човекът до нея я пита нещо. Господи, нима напълно съм изключила, запита се засрамено тя. Това не беше в стила й.
Извини се, размени няколко думи, после намери начин да се измъкне. Закрачи безцелно сред гостите, но очите й бяха привлечени като от магнит от Чарлс и Ан, които водеха оживен разговор в центъра на група гости, сред които личеше фигурата на губернатора Брандън. Защо се държи така, сякаш прекарва много приятно, запита се с раздразнение Кейт. И защо Ан изглежда безупречно, с тази стройна фигура и отлична руса фризура? Сиво-синята официална рокля й стоеше чудесно, подчертавайки женствеността на сравнително дребното тяло.
Обърна се и тръгна към бара, решила да си вземе чаша вода с лед. На няколко крачки от себе си забеляза Лорин и Андрю, и реакцията й беше да смени посоката. Никак не й се разговаряше с тях. Реши да потърси тоалетната и да провери грима си. Тръгна към къщата, но отново спря. Групата, в която бяха Чарлс и Ан, беше блокирала входа. По дяволите!
Завъртя се кръгом и напусна пространството под навеса. Тръгна по някаква пътечка, покрита със заоблени тухли, и скоро се озова зад къщата. Нощта беше чудесна, тревата влажно проблясваше под лунните лъчи. Очите й се насочиха към басейна, отвъд който се виждаше някаква лека постройка. Тръгна натам. Това вероятно е съблекалнята или пък помещение за гости. В такъв случай вътре вероятно ще има и тоалетна.
На крачка от вратата долови тихата музика, която долиташе от вътрешността. Натисна бравата, но вратата се оказа заключена. Огледа малката веранда и забеляза развяваща се на вятъра завеса. Вероятно се влиза оттам, съобрази тя.
Вътре беше хладно и тъмно. Протегна ръка да потърси електрическия ключ, но в същия момент долови гласове.
— Не бива да правим това тук…
Мъжкият глас й се стори познат, но не успя да определи собственика му.
— Наоколо е пусто…
Друг мъжки глас.
— Нервен съм…
— Хайде, ела и го поеми в уста. Искам го, само за малко!
Това не е ли?… Кейт тръсна глава. Не, ставаш глупава! Реши да се измъкне, преди да сконфузи някого. Обърна се към вратата, но се спъна в нещо. Разнесе се силен трясък. Очевидно беше съборила ваза, саксия или нещо подобно.
— Какво беше това? — промълви уплашен първият глас.
— Кой е там? — извика високо вторият.
— Търсех тоалетната — обади се с треперещ глас Кейт.
Изщрака електрически ключ, светлината я заслепи. В коридора се изправи Тео д’Арси. Костюмът от лека материя му стоеше отлично. Вратата зад гърба му се затръшна, лицето му леко поруменя.
— Съжалявам — объркано промълви Кейт. Чувстваше се неловко, не знаеше какво да прави.
— Няма проблеми — усмихна се Тео. — И аз се появих тук с намерението да открия тоалетна, но някой очевидно ни е изпреварил… Елате, ще ви покажа къде има друга. — Хвана ръката й и я поведе навън. Прекосиха тревната площ и се насочиха към къщата.
Сърцето на Кейт отказваше да успокои ритъма си. Сега много неща й се представиха в съвсем различна светлина.
— Сама ли сте тук? — внезапно попита той.
— Да… Сама съм.
— Защо тогава не ми правите компания? Можем да похапнем заедно…
Май се надява, че не съм чула нищо от разменените в онази постройка реплики, съобрази Кейт.
— С удоволствие — прие поканата тя.
Тео я съпроводи до тоалетната и остана да чака навън. После хвана ръката й и я поведе към огромната шведска маса, разположена в единия край на просторната веранда.
— Мразя да съм сам на подобни места — промърмори той.
— Аз също.
Напълниха чиниите им с толкова храна, че би им стигнала за седмица. После се насочиха към масичките, пръснати по тревата на безупречно поддържаната ливада.
— Желаете ли да споделите времето си с някой от останалите гости? — попита Тео.
Кейт мълчаливо поклати глава. Изгаряше от желание да го засипе с въпроси, но си даваше сметка, че това е невъзможно. А и не желаеше да го нарани. Тео беше единственият свестен човек от цялата банда Д’Арси.
— Предполагам, че не бихте желали да сте прекалено близо до Чарлс и Ан, нали? — подхвърли той.
Сърцето й пропусна един такт. Нима знае?! Кой още е запознат с интимните страни на живота й? Нима се е превърнала в посмешище?
