Момченцето кимна, кичур руса коса падна над очите му. Приликата му със Сандра беше поразителна.
— Донесох ти подаръци — продължи Кейт и вдигна пакетчето в ръката си. — Искаш ли да ги отвориш?
Джими отново кимна, но остана на мястото си. Кейт разбра какъв е проблемът и се представи на гувернантката.
— Нали може да види какво праща майка му? — попита тя.
— Разбира се — кимна жената. — Направи го, Джеймс.
Детето се втурна напред и сграбчи плюшеното мече.
— Аз вече съм голям за такива играчки! — заяви то с гордо вирната брадичка.
Един от жестовете на Сандра, въздъхна в себе си Кейт.
— Майка ти я праща — поясни тя.
— Как се казва?
— Ти как искаш да го наречеш?
— Господин Мечо.
— Значи това е името му. Мама праща господин Мечо да ти прави компания, за да не бъдеш самотен.
— Ти видя ли я?
— Да. Току-що бях при нея.
— Къде е?
Кейт надникна в тъжните ясносини очи на детето.
— На едно място, което се нарича „Сибил Бранд“. Помоли да ти кажа, че те обича много и ще дойде да те види веднага след като това стане възможно. И още нещо: каза да ти предам една голяма целувка, която ти трябва да върнеш на мама… Окей?
Лицето на детето светна в прекрасна усмивка, а Кейт почти се разплака, когато то се втурна в прегръдките й. Притисна го до себе си и нежно целуна меката му бузка.
— Ето, това е от мама — прошепна тя. — Разрешаваш ли една и от мен?
Джими подложи другата си бузка.
— Прекрасно — рече Кейт. — Сега ти дай една целувка за мама…
Детето се притисна в нея и лепна на бузата й една топла и влажна целувка.
— Благодаря ти — прошепна тя.
— Какво има вътре? — попита Джими и посочи с пръст към големия пакет, останал в ръцете на Кейт.
— Отвори го и ще видиш.
Ръцете му разкъсаха картонената опаковка, очите му светнаха при вида на големия жълт камион.
Прозвуча приглушен звън, гувернантката отиде да вдигне слушалката. Миг по-късно се върна при тях, в очите й имаше симпатия:
— Госпожа Д’Арси каза, че петте ви минути са изтекли…
— Пак ще дойда, Джими — изправи се Кейт. — Това ти го обещавам. Искаш ли да предам нещо на майка ти?
— Да дойде да ме вземе.
— Ще й кажа, Джими.
Насочи се към вратата с чувството, че животът е твърде несправедлив. Особено за децата, които винаги страдат…
Хвърли официалната си рокля на леглото и започна да смъква дрехите си. Посещението на този прием за набиране на предизборни средства беше последното нещо на света, което искаше в момента. Особено след трудния и продължителен работен ден. Чувстваше се буквално изсмукана след посещението при Сандра, поредната конфронтация с Абигейл и срещата с малкия Джими.
Въздъхна и започна да се приготвя. Веднага след предварителното дело срещу Сандра и евентуалния процес тя трябваше да се заеме със собствената си кариера. А днешният прием беше една от важните стъпки в тази посока — първото сериозно събиране на местните активисти от Демократическата партия след смъртта на Джеймс д’Арси. Мястото беше имението на един от най-богатите и известни партийни лидери.
Един час по-късно вече се намираше под широк платнен навес, боядисан във весели тонове, около нея се тълпяха добре облечени хора. Преструвайки се, че слуша разговорите, тя отново си спомни за приема в резиденцията на Джеймс д’Арси ден преди смъртта му. Каква нощ беше, господи! Бъдещето й изглеждаше розово, имаше усещането, че докосва най-съкровените си мечти!
Сега обаче нещата изглеждаха съвсем различно. Сякаш от онази вечер бяха изтекли не месеци, а години. Ходеше на работа с нарастващо неудоволствие, напрежението между Диксън и Чарлс се усещаше от всички, особено след инцидента с тайното съвещание.
Понякога й се искаше изборът на нов президент да е минало, независимо от резултата. Най-лошият вариант би бил да спечели Диксън. В такъв случай Чарлс без съмнение ще напусне „Манинг & Андерсън“. Можеше да го стори спокойно, тъй като най-добрите юридически фирми в страната биха дали мило и драго да го привлекат на работа. Докато към Диксън едва ли биха проявили интерес…
