— Мръсник! Ти ме изнасили!
— Аз пък мисля, че те любих — отвърна той и в гласа му прозвуча хладина.
— Любил си ме? Ти дори не знаеш значението на тази дума! — Мадлин скочи на крака и изтича да вземе дрехите си. — Искаш да ме подчиниш, а не да ме любиш!
Трепереща от гняв, тя се заключи в банята. Господи, никога не беше допускала, че ще стане обект на перверзиите, за които се беше наслушала на съдебните процеси. Не съм очаквала това от Гари, въздъхна отчаяно тя. Пък и от всеки друг…
Започна да се мие, в главата й се подреждаха фантастични картини на отмъщение. Мръсник! Възползва се от възбудата й, за да си позволи всичко!
— Не се дръж така, скъпа — почука на вратата Гари. — Извинявай, ако съм ти причинил болка… — В гласа му се появи кадифена мекота. — Излез, обещавам да те любя както ти пожелаеш…
В душата й нахлу отвращение. Втренчена в огледалото, от което я гледаше разстроено и състарено лице с размазан грим, тя изведнъж разбра, че вече никога няма да му позволи да я докосне. Никога! Освен това ще се наложи да иде на преглед. Изобщо не вярваше на приказките му, че е бил само с нея…
— Отвори! — започна да блъска по вратата той.
По гърба й пробяга ледената тръпка на страха. Промените в настроението на Гари бяха прекалено резки, за да бъдат нормални. Поведението му беше странно, очевидно нещо в главата му не е наред…
Гласът му стана груб и тя замръзна от ужас. Мъж, който е в състояние да постъпи по такъв гаден начин с нея, положително е способен и на още по-отвратителни неща. Очите й пробягаха по малкото помещение и се спряха на прозорчето. Дали не би могла да се измъкне оттам? С положителност ще опитам, реши тя.
45
Чарлс и Франклин Манинг се разбраха да закусят заедно в кънтри клуба „Холмбай Хилс“. Чарлс изпълни молбата на президента да го запознае с хода на предварителното дело срещу Сандра, после загрижено го попита за здравето му.
— Чувствам се стар — въздъхна Франклин. — Не ти пожелавам да усетиш някога чувството за безпомощност, което ме обзема понякога…
— Съвсем не си стар — възрази Чарлс. — Хората продължават да те уважават като известен сенатор от Калифорния и търсят твоите съвети.
— Бивш сенатор — поправи го Франклин.
— Но ти сам пожела да се оттеглиш, нали?
— Имах чувството, че трябва да се върна в частния сектор и да възобновя юридическата си практика. Не желаех повече да работя за „Уолф, Скот & Грийн“, имах нужда от нещо, което да нарека свое.
Чарлс обаче знаеше истинските подбуди на Франклин. Беше основал „Манинг & Андерсън“ главно защото искаше да осигури бъдещето на Диксън.
— Това донесе късмет и на мен — усмихна се той. — Иначе никога нямаше да намеря работа в толкова добра фирма…
— Ти получи работа във фирмата благодарение на личните си качества, а не защото се ожени за дъщеря ми — погледна го през очилата си възрастният мъж.
Чарлс се усмихна и кимна с глава.
— Може да съм стар и болен, но това не означава, че съм и сляп — прокашля се Франклин. — Добре виждам, че вие с Диксън едва се понасяте… Каква е причината, Чарлс? Борбата за президентския пост?
— Не отричам, че и двамата го искаме… — подхвърли Чарлс и замълча.
— Но? — изгледа го Франклин. — Продължавай, ако обичаш.
— Не зная как да ти го съобщя с по-меки думи — въздъхна Чарлс, после тръсна глава. — Диксън провежда тайни срещи с един от собствениците на „Ливингстън & Кентър“…
Франклин сложи ръка на гърдите си и Чарлс разтревожено се приведе напред:
— Добре ли си?
— Да. Но изненадата ми е огромна… Не мога да повярвам, че ще бъда предаден от собствения си син!
— По тази причина се колебаех дали да ти кажа — кимна Чарлс. — Ан никога няма да ми прости, ако ти докарам нови тревоги… — Напълни една чаша с вода, изчака го да изпие хапчето си и поклати глава. — Не трябваше да те занимавам с това…
— Не си имал друг избор — въздъхна Франклин. — Такива неща не могат да останат скрити от мен… Но защо, за бога? Защо синът ми иска да разруши всичко, което съм създал в продължение на десетилетия?
Чарлс сви рамене и направи знак на келнера да донесе още минерална вода.
— Хайде, разказвай! — заповяда Франклин.
— Добре. Но преди това искам да ми обещаеш, че ще закриляш лицето, което ме уведоми. Защото… Защото Диксън й е отправил директни заплахи, знаеш…
— За жена ли става въпрос? — вдигна вежди Франклин Манинг. — За бога, Чарлс, разказвай!
— Добре — кимна Чарлс. — Снощи Кейт останала да работи до късно в кабинета си. Била сигурна, че е сама, тъй като навсякъде било тъмно. Влязла в заседателната зала да си подреди документите и заварила там Диксън, който провеждал тайно съвещание с Пол Кентър, Арнолд Миндъл, Нейтън Орнстейн и Харисън Емъри. Извинила се и излязла, но преди това успяла да види върху масата проектоплан за сливане на двете
