Адвокати и престъпници

компании…

— Как смеят! — пребледня Франклин. — Тайно заседание в собствената ми фирма, буквално под носа ми! Аз съм човекът, който е създал „Манинг &Андерсън“! И аз съм този, който ще реши дали да допусне някакви натрапници, проституиращи за нови клиенти!

— Кейт ми се обади и аз веднага отидох да се срещна с Диксън — продължи Чарлс. — Предупредих го, че ще ти разкрия всичко, а в отговор той ме заплаши с всевъзможни клевети.

Президентът на фирмата безсилно се свлече в креслото.

— Нося ти копие от проекта им — добави Чарлс, извади папката от куфарчето си и я подаде на Франклин. — Сам ще решиш как да постъпиш, но ще те моля за едно: не позволявай на Диксън да си отмъсти на Кейт. Тя е добър юрист, чака я блестяща кариера.

— Зная качествата й, няма от какво да се безпокоиш — отвърна Франклин. — Ще се погрижа да стане така, че щетите да бъдат минимални.

— Благодаря ти — топло го погледна Чарлс. — И извинявай…

Възрастният мъж помълча, после тъжно поклати глава:

— Аз съм си виновен… Не трябваше да настоявам Диксън да завърши право.

— Не говори така…

Франклин се усмихна и поклати глава. После се извини и стана от масата. Когато се върна, беше далеч по- спокоен, с почти нормален цвят на лицето.

— Чарлс, аз зная какво трябва да направя и ще го направя — рече той и направи знак на келнера да допълни чашата му с минерална вода. — А сега ми кажи докъде стигна с подбирането на подходящи хора за управление на наследството на Д’Арси.

— Вече наех двама души, отлични специалисти.

— Това е добре. А какво става с Тео?

— Изпълних това, което пожелахте вие с Абигейл. Вече проведох две срещи с Тео. По всичко личи, че наистина обича фондацията. Но нещата се объркват от оспорването на завещанието, за което настоява Диксън. Да не говорим, че то е пречка и за практическата реализация на волята на Джеймс.

— Това не ми харесва — въздъхна Франклин. — Наредих на Диксън да изтегли жалбата веднага, но за съжаление той отказа да се подчини. — Свали очилата и разтърка клепачите си. — Колко дълго според теб ще продължи делото на Сандра?

Чарлс беше изненадан от смяната на темата.

— Самият процес по всяка вероятност ще трае около месец — отвърна той. — Всичко зависи от избора на Кейт относно защитата.

— А ти допускаш ли, че Сандра наистина е виновна?

— Честно казано, не зная — въздъхна Чарлс. — Било е глупаво от нейна страна да говори с Томи за някои неща… Особено за желанието си да се отърве от Джеймс… Но да поиска от него убийство? — Главата му се поклати. — Според мен това е изключено… Може би момчето е действало изцяло на своя глава.

— И аз имам подобно впечатление. Дано наистина да е така. Ако не за друго, то поне заради детето. — Франклин отпи глътка вода и допря салфетката до устните си. — Чух за синините, но не мога да повярвам, че Джеймс се е държал по такъв начин. За съжаление той вече не е сред нас и не може да се защити.

— Характерът му не беше от лесните — подхвърли Чарлс.

— Но да бие жена си!? — изви вежди Франклин. — С Уилям д’Арси бяхме близки приятели в течение на десетилетия. Беше изключително фин човек, а Джеймс вървеше по стъпките му… — Замълча за момент, после тихо промълви: — Чарлс, мисля да изляза в пенсия веднага след края на този процес.

По-младият мъж не отговори, но в очите му проблесна неподправен интерес.

— Но преди да сторя това, ще трябва да се погрижа за бъдещето на фирмата — продължи след кратка пауза Франклин. — В тази насока не възнамерявам да подкрепя открито нито теб, нито Диксън.

Чарлс чакаше, умът му светкавично преценяваше ситуацията.

— Но зад кулисите ще подкрепям теб — продължи възрастният мъж. — От сега ти обещавам, че ако не бъдеш избран при първото гласуване, аз открито ще застана на твоя страна.

— Няма да съжаляваш за това — простичко отвърна Чарлс, опитвайки се да прикрие вълнението си. Радваше се, че Диксън беше погребал окончателно своите шансове да стане президент с онази тайна среща. Какъв глупак, господи!

— Междувременно не казвай на никого за този разговор, дори на Ан — предупреди го Франклин Манинг. — Няма смисъл да причиняваме допълнителни страдания на Диксън, той все пак ми е син.

— Разбира се.

— Никак няма да му е лесно — въздъхна Франклин и отправи поглед към прозореца. Лицето му беше тъжно. — Нали няма да се държиш зле с него, след като всичко приключи, Чарлс?

— Познаваш ме — отвърна Чарлс. — Можеш да разчиташ на мен.

Зърнала болната Сандра в лечебницата, Кейт потръпна от чувство на състрадание. Затворът съвсем не е мястото да си болен и сам. Извади едно плюшено мече в златист цвят и го постави до възглавницата.

— Реших, че имаш нужда от малко компания — усмихна се ободрително тя.

Сандра само кимна с глава, очевидно твърде слаба за друга реакция.