— Сестрата каза, че имаш бронхит, но треската ти вече е преминала.
— Аха… — Гласът на младата жена беше толкова слаб, че Кейт се приведе над леглото.
— Имаш ли нужда от нещо?
— Да — изграчи Сандра. — Да се махна, по дяволите, от това шибано място!
— Ругаеш, значи си по-добре — усмихна се Кейт, видя каната от другата страна на леглото и се изправи. — Искаш ли малко вода?
Сандра поклати глава, очите й тъжно проблеснаха.
— Имаш ли някакви въпроси относно хода на делото вчера?
Младата жена леко се надигна и гърбът й легна върху възглавницата.
— Ще пострада ли Томи заради това, което каза?
— Имаш предвид синините, които си получила от Джеймс?
— Аха…
— Не — отвърна Кейт. — Изявлението му обърка прокурорката, но последици за него няма да има.
Сандра облекчено се отпусна назад, а Кейт я погледна с ново уважение. Не й се случваше често да среща клиент, който е загрижен за обвинителя си.
— Да разбирам ли, че не се сърдиш на Томи за съгласието му да свидетелства срещу теб? — попита с любопитство тя.
— Сигурно съм луда — въздъхна намръщено Сандра. — Но той положително е бил подплашен…
— Имала си време да обмислиш нещата на спокойствие — подхвърли меко Кейт. — Как мислиш, възможно ли е Томи да е убил съпруга ти с мисълта, че ти върши услуга?
Сандра се закашля, обърна се към стената и неволно притисна плюшеното мече към гърдите си. Отговорът й прозвуча с доста голямо закъснение:
— Може би…
— Ти не му даде пистолета, нали, Сандра?
Видя енергичното поклащане на главата й и добави:
— Но Томи е видял къде го държиш…
Сандра кимна и се сви още повече.
Кейт почувства странно раздвоение. Като адвокат беше длъжна да се възползва от слабостта на клиентката си и да изтръгне истината от нея. Това беше единственият начин да й помогне.
Но като жена се чувстваше съвсем различно. Сърцето й се късаше при вида на болното момиче, малтретирано през целия си живот. Първо от баща си, след това от Джеймс… Не беше трудно да усети какво бреме е легнало върху крехките му рамене.
После се появява един младеж, който най-сетне пробива защитната обвивка на това нещастно създание. Прави го толкова успешно, че Сандра му признава за кръвосмешението с баща си. А Томи реагира инстинктивно, но правилно. Веднага разбира, че грешката не е у нея. И заявява, че такъв баща не заслужава дори въздуха, който диша.
Кой би могъл да каже, че Томи не се е опитал да помогне на любимата жена по единствения начин, който му е познат? В душата на Кейт се надигна негодувание срещу Андрю. Като адвокат на младежа той би трябвало да се зарови по-надълбоко, да потърси истинските мотиви в душата му. А едва след това да търси споразумение с прокуратурата. Очевидно Томи е искал да попречи на Джеймс да малтретира Сандра и да й отнеме детето. За убийството няма оправдание. Но какво друго остава на беден хлапак като Томи, изправил се срещу богатството и влиянието на Джеймс?
В душата й потръпна състрадание към детето на Сандра. Как ли страда горкото момченце в онази студена къща в компанията на Абигейл? Дори само заради него трябва да измъкна Сандра, рече си тя. Достатъчно е страдало, трябва да бъде при майка си. Сандра може да е всякаква, но чувствата й към детето не подлежаха на никакво съмнение.
Кейт отлично знаеше как се чувства едно самотно и уплашено дете, оставено на милостта на чужд човек — могъщ, но студен като бучка лед. Защото го беше изпитала на гърба си едва осемгодишна, веднага след смъртта на баща си. От гърдите й се откъсна тежка въздишка. Животът често се превръща в непоносимо бреме, особено за децата.
Откъм леглото се разнасяше остро, но равномерно дишане. Надигна се и пристъпи към възглавницата. Сандра спеше дълбоко, с леко отворена уста. Докосна с длан челото й. Беше лепкаво и горещо. Този път момичето не се отдръпна, вероятно защото спеше. Кейт замислено приглади златистата й коса. После взе решение и скочи на крака.
— Ще се видим по-късно — прошепна тя, обърна се и напусна килията.
Мадлин се изправи пред огледалото и започна да изследва драскотините по тялото си. Снощи все пак успя да се измъкне през прозорчето в банята на Гари, въпреки че това й струваше доста болезнени одрасквания по ръцете и краката. Добра се до колата си трепереща от страх. Имаше чувството, че той ще изскочи от къщата и насила ще я върне обратно. Подкара към дома, лицето й беше обляно в сълзи. Същевременно беше доволна, че децата няма да видят състоянието й.
Сутринта позвъни в службата и каза, че е болна. Правеше това само в краен случай. Слава богу, че и Сандра д’Арси се разболя, рече си тя. Просто не можеше да си представи, че може да се появи в съда в подобен вид.
Последното нещо, което помнеше, преди да потъне в дълбок сън, бяха сълзите. Плака дълго и горчиво… Събуди се с болки навсякъде, изключи телефона и отново заспа.
