Беше твърдо убедена, че не иска да има нищо общо с Гари. Но как може да е сигурна, че той ще я остави на мира? Господи, защо се забърках с такъв човек, погледна се в огледалото тя.
Влезе под душа и завъртя докрай крана на топлата вода. След това започна да се търка, сякаш искаше да свали кожата си. Чувстваше се употребена, мръсна и захвърлена. Съвсем по начина, който описваха жертвите на изнасилване в съда. Но дали я бяха изнасилили? Може ли да бъде изнасилен човек, който доброволно се е съгласил на полов акт? По дяволите, въздъхна тя. Не само се съгласих, но и го молих за това! Изпита остро чувство на срам от своята невъздържаност.
Не, нещата не стоят точно така, рече си след известно време тя. Казах „не“ и той би трябвало да спре. Точно тук лежи границата между приятното съгласие за любовна игра и грубия акт на насилие.
При мисълта, че може да съди Гари за сексуално насилие, изведнъж й стана по-добре. Но това беше свързано с излагане пред всички колеги в прокуратурата. Ще научат много пикантни подробности, ще се подсмиват зад гърба й… Ами Филип? В главата й изведнъж изплува приятното му лице. Не, той никога не трябва да научи за нейното падение! Неволно започна да мисли като прокурор и веднага си даде сметка, че жалба в този случай не може да има.
46
Кейт даде името си на пазача и зачака. Изминаха няколко минути. Когато човекът се върна, лицето му беше навъсено.
— Госпожа Д’Арси каза, че не ви е очаквала.
Последва остър диалог, доста по-неприятен от очакванията на Кейт. Наложи се да заплаши със съдебна заповед и едва тогава Абигейл благоволи да я пусне в имението за среща с Джими. Никак не й се искаше да вижда тази противна старица, но се налагаше заради детето. Вероятно Джими отдавна се питаше къде е изчезнала майка му, а Кейт дори не пожела да си представи какво му е наговорила Абигейл. А имаше и друга възможност — да не му е казала нищо, за да го накара да се чувства изоставен.
Насочи колата по алеята към къщата, в главата й отново се мярна Сандра, безсилно прикована към болничното легло. Спомни си какво беше станало със самата нея след раздялата на родителите й. Седмиците и месеците на нетърпеливо очакване да види баща си. Едва осемгодишна, тя му написа едно сърцераздирателно писмо, в което го молеше да се върне. Отговор получи доста по-късно. Върху плика беше написано собственото й име: „госпожица Кейт Александър“, а вътре имаше лист напарфюмирана хартия. Някаква непозната жена съобщаваше, че баща й е починал, но до последния си дъх е мислил за своето малко момиченце.
Пощенският печат беше от някакво малко градче в Южна Италия. Обратен адрес липсваше за огромно разочарование на Кейт. Години по-късно пожела да се срещне с тази жена, да научи нещо повече за баща си. Но в писмото не беше посочено дори фамилното й име…
Спомените за мъката оживяха, в очите й се появиха сълзи. Колата стигна мястото за паркиране, тя тръсна глава и решително се насочи към вратата.
На позвъняването й се отзова икономът, който я поздрави с кимване на глава и й направи знак да го последва по стълбите за горния етаж. Кейт се забави за миг пред вратата на Абигейл, опитвайки се да окачи на лицето си приветлива усмивка.
— Здравейте, госпожо Д’Арси.
— Какво означава всичко това? — изгледа я смръщено стопанката на имението.
— Нося на Джими подаръче от майка му, придружено от малко послание. Тя е болна и аз обещах да го предам лично на детето.
— Болна?
— Вчера й стана лошо, още по време на съдебното заседание. Оказа се остра форма на бронхит. Докторът се опасяваше от пневмония, тъй като Сандра имаше висока температура и отказваше да се храни.
— Не очаквайте да й съчувствам! — отсече Абигейл. — Тя ми отне сина!
— Честно казано, госпожо Д’Арси, има голяма вероятност да се окаже, че Сандра не е имала понятие за намеренията на Томи.
— Съмнявам се — тръсна глава Абигейл.
Кейт съумя да се въздържи, благодарение на факта, че си помисли за детето.
— Мога ли да видя Джими, моля?
— Това не ми харесва, госпожице Александър! Не одобрявам появата ви тук без предварително уговорена среща.
— За което се извинявам. Сега ще ми позволите ли да видя Джими?
Вероятно отчела решителността на Кейт, Абигейл протегна ръка към звънеца.
— Отведи госпожица Александър при детето — заповяда на иконома тя. — Разполага точно с пет минути да го види. Ясно ли е?
— Да, госпожо.
— Благодаря — съумя да промърмори Кейт.
Икономът почука на една врата и след миг се озоваха в светла и весела дневна, зад която се виждаше добре подредена спалня. Навсякъде бяха пръснати играчки и книжки, в сърцето на Кейт помръдна облекчение. Старата вещица все пак се беше погрижила да осигури на детето подходяща среда.
Появи се гувернантката, стиснала ръчичката на Джими. Кейт изведнъж замръзна на мястото си. Това съвсем не беше дружелюбното и усмихнато дете, което беше видяла преди броени дни. Срещу нея се изправи едно тъжно и очевидно уплашено момченце.
— Здрасти, аз съм Кейт — отпусна се на колене тя. — Веднъж се срещнахме в къщата на майка ти, помниш ли ме?
