Чарлс рязко отвори вратата на заседателната зала и се огледа. Пол Кентър и един от старши партньорите вече си бяха тръгнали.
Диксън смаяно вдигна глава.
— Това е закрито заседание — изломоти той. — Запазил съм залата предварително, моля те да напуснеш…
Чарлс не му обърна внимание. Озовал се на два скока до масата, той сграбчи една от папките и я размаха над главата си.
— Пет пари не давам кой е запазил шибаната зала! — прогърмя той, а очите му заплашително се насочиха към двамата старши партньори. — Изненадан съм от присъствието ви тук, господа! Не вярвах, че ще се поддадете на обработката от страна на моя… — Устните му презрително се разкривиха. —
Харисън се надигна с протегнати напред ръце:
— Виж какво, Чарлс… Ние имаме право да се срещаме когато намерим за добре…
— И това право включва заговор зад гърба на останалите съдружници, така ли? — презрително го изгледа Чарлс.
Лицето на човека видимо пребледня.
— Трябва да тръгвам — извърна се към Диксън той, след което забърза към вратата.
— Един от плъховете вече напусна кораба ти, Диксън — усмихна се подигравателно Чарлс.
Дойде ред и Миндъл да се изправи.
— Май ще е най-добре да изясните нещата насаме — промърмори той и също се насочи към изхода. — Ще се видим утре, Диксън.
— Нямаш право да се бъркаш в моите срещи! — извика извън себе си Диксън.
— Имам и още как! — гневно отвърна Чарлс. — Знаеш, че това обединение ще убие баща ти!
— Нищо подобно. Ще свикне. Особено когато види уважението в очите на старите ни клиенти и опашката от нови, струпала се пред офиса! Ще бъдем втора или трета по големина юридическа кантора в целите Съединени щати!
— Това със сигурност ще гали самочувствието ти и ще напомпа банковата ти сметка, нали? — присви очи Чарлс. — А за клиентите изобщо не ти пука. Нито за старите, нито за новите…
— Ти пък откога стана толкова загрижен за интересите на фирмата? — озъби се Диксън. — Доколкото съм информиран, нямаше нищо против парите на сестра ми!
— Как ще се почувстваш, ако изтрия лайняната усмивка от лицето ти? — изръмжа Чарлс и заплашително пристъпи напред.
Лицето на Диксън се опъна, краката му бързо започнаха да отстъпват.
— Не смей да ме докосваш!
— Тук сме само двамата, няма кой да те спаси! — хладно се усмихна Чарлс и размаха папката. — Но ще бъде излишно да си цапам ръцете с теб… Ще покажа това на Франклин и край. Свършено е с влиянието ти в тази фирма.
Лицето на Диксън почервеня.
— Аз пък ще му кажа за теб и Кейт! — изкрещя той. — Тогава с теб ще бъде свършено! Ще трябва да се махаш!
— Ще отрека всичко — поклати глава Чарлс и стовари папката върху масата. — А след това тук той няма да повярва на нито една твоя дума! Това споразумение е предателство, то означава удар срещу всичко, което Франклин е изграждал в живота си. Удар срещу мечтите му!
— Ще се погрижа Ан да се разведе с теб и да те остави без стотинка! — изръмжа Диксън.
— След което здраво място няма да ти остане, плъх такъв! — отвърна Чарлс и тръгна към вратата.
— Върни ми документа! — извика Диксън.
— Как не — усмихна се подигравателно Чарлс и затръшна вратата зад гърба си.
Гари отвори вратата, на красивото му лице се беше изписало нетърпение.
— Защо се забави толкова?
— Трябваше да си събера нещата — започна Мадлин и изведнъж млъкна, усетила, че се оправдава.
— Не обичам да те чакам — оплака се той. — Това мачка самочувствието ми…
— Нима не се радваш да ме видиш? — вдигна вежди тя. — В крайна сметка ти настоя да дойда, нали?
— Не настоявам никога и за нищо — хладно отвърна той.
— Хей! — изгледа го внимателно тя. — Вечерта започва зле. Или сменяме системата, или си тръгвам. Днес вече получих порцията си нерви…
— Права си — внезапно се усмихна той. — Извинявай, скъпа… — Ръцете му се разтвориха за прегръдка, устните му докоснаха бузата й.
Макар и все още скована, тя бавно се отпусна в силните му ръце. Топлият му дъх бързо стопи леда в душата й. Устните му се плъзнаха надолу, към деколтето на тънката блузка, главата й неволно отскочи назад.
