На другия край на града Кейт забързано се насочи към колата си. Документът, който успя да зърне в заседателната зала, беше проект за сливане на двете юридически кантори. Не знаеше какво да прави, особено в светлината на факта, че Франклин и Чарлс са категорично против подобно начинание. Дали Чарлс ще съумее да я защити от отмъщението на Диксън, в случай че сподели новината именно с него? Естествено, тя имаше и нещо друго в резерв, но не й се искаше да го използва срещу Диксън. Просто защото подобен акт би се разминал с понятието „конфиденциалност по отношение на клиент“. Не, не бих могла да наруша професионалната етика, въздъхна тя. За нещастие обаче, заплахата на Диксън звучеше съвсем непосредствено. Все пак трябва да кажа на Чарлс, реши тя. Това поне му го дължа…
Никак не й се искаше да го търси у дома. Но случаят беше спешен. Включи мобифона в колата си и набра номера му.
— Ало?
Хайде, действай, рече си Кейт, разпознала гласа на Ан Римън.
— Госпожо Римън, обажда се Кейт Александър.
— Какво желаете? — долетя хладният глас на Ан.
— Извинявам се за безпокойството, но искам да говоря с Чарлс.
— С
— Да, моля. Много е важно.
— Ще попитам дали желае да разговаря с вас.
След малко в слушалката прозвуча разтревоженият глас на Чарлс:
— Какво има?
Кейт дочу меко изщракване и разбра, че Ан е вдигнала допълнителната слушалка. Наложи се да съобразява бързо.
— Можеш ли да дойдеш в „Сибил Бранд“? — попита тя. — Състоянието на Сандра се влошава…
— Ние… — В гласа му прозвуча колебание: — Ние имаме гости…
— Имам нужда от помощ, Чарлс!
— Добре, тръгвам. Ти в затвора ли си?
— Не, в колата. Току-що напуснах службата.
— Кажи къде се намираш.
— На кръстовището между „Уилшайър“ и „Санта Моника“.
— След десет минути ще бъда там.
Тя изчака няколко минути и набра номера в колата му.
— Чакам те пред службата, на паркинга на банката — информира го тя. — Влез със загасени фарове. Ще ти обясня по-късно.
Скоро колата на Чарлс се появи на входа на паркинга. Кейт отвори вратичката, изскочи навън и забърза към него.
Когато научи какво става горе, лицето на Чарлс потъмня от гняв, това се видя дори в тъмното.
— Мръсни копелета! — изръмжа той.
Тя притеснено сподели и за заплахите, които й отправи в коридора Диксън.
— Само да ти стори нещо, тоя мръсник! — скръцна със зъби Чарлс. — Ще го убия!
— Добре съм, успокой се — погледна го загрижено Кейт.
На лицето му изплува мрачно изражение.
— Ако се кача горе, Диксън веднага ще разбере кой ме е информирал — процеди той. — Но в същото време трябва да се докопам до този документ, той би бил силен коз срещу гадното копеле.
— Не би ли могъл просто да информираш Франклин?
— Ще го сторя — кимна Чарлс. — Но ако докопаме и документа, ще бъдем напълно спокойни. — Стисна зъби, очите му се насочиха навън. После рязко се извърна към нея. — В момента си разстроена и едва ли си даваш сметка, че тази работа може да се окаже изгодна за нас. Не мога да повярвам, че Диксън е проявил подобна глупост!
— Чарлс, зная, че мнението на Франклин за бъдещето на фирмата съвпада с твоето — въздъхна тя. — Но не забравяй, че Диксън е негов син. Този факт винаги ще тежи…
— Зная това, не се безпокой — кимна той. — Но Франклин ще изтълкува това заседание като удар в гърба. Сигурен съм. А ти просто трябва да ми се довериш, Кейт. Няма да позволя на Диксън да ти стори зло!
Кейт си представи какво може да направи Диксън и неволно потръпна.
— Той вече знае, че съм свидетел на тайното заседание — въздъхна тя. — Ако мислиш, че трябва да се изправиш срещу него точно в този миг — действай!
— Благодаря, скъпа — усмихна се той, притегли я към себе си и я целуна. — Аз ви обичам, госпожице Александър!
— И аз ви обичам, господин Римън — отвърна тя, после притеснено добави: — И ви желая късмет!
