— А после е предизвикал сбиването, така ли?
— Вероятно. Започнах да ви уважавам, тъй като никой нищо не разбра за този скандал.
— Благодаря за това, но трябва да призная, че нямах друг избор. Никога не споделям тайните на своите клиенти.
— Цял живот се разправям с юристи, Кейт — погледна я той и допря салфетката до устните си. — И зная, че повечето от тях споделят всичко, което пожелаят, при това едва ли не с първия срещнат! — Върху лицето му се изписа леко смущение. — Чух, че днес сте посетили племенника ми.
Тя накратко му разказа за писмото относно смъртта на баща й, преобърнало цялото й детство с главата надолу. После откровено призна, че именно заради него е пожелала да увери Джими в обичта на изчезналата му майка.
— Благодаря ви — докосна ръката й Тео. — Радвам се на загрижеността, която сте проявила към бедното дете.
— Джими изглеждаше толкова самотен в онази огромна къща!
— Представям си…
Доловила тъгата в гласа му, тя прошепна:
— Разкажете ми как се чувства едно дете с фамилията Д’Арси.
— Немного добре, в това мога да ви уверя — мрачно се усмихна той. — Още от най-ранна възраст от нас се изискваше твърде много. А баща ми… — Замълча, после с въздишка добави: — Беше изключително строг и взискателен човек. — В очите му се промъкна странна смесица от тъга и гняв. — Детството ми беше тъжно. Брат ми и сестра ми ме измъчваха, а баща ми беше направо жесток.
— Ужасно!
— Знаете ли, аз изпитвах смъртен ужас от баща си.
Кейт бавно осъзна, че и последните късчета от мозайката лягат по местата си.
— Той… — Замълча за миг да потърси подходящите думи.
— Той ви биеше и малтретираше, нали? — Гласът й беше тих и спокоен, а интонацията — по-скоро заключение, отколкото въпрос.
Тео се втренчи в лицето й, очевидно раздвоен дали да потвърди, или отрече тези думи. В крайна сметка сведе глава и едва чуто прошепна:
— Да…
— Съжалявам — промълви Кейт и неволно се запита докъде може да стигне в признанията си. Но сега беше моментът, време за губене нямаше. — И Джеймс ли беше подложен на същото?
— Да — отвърна с напрегната въздишка той. — Но не за дълго… Той порасна твърде бързо и стана по-силен от татко. Често стигаха до истински битки.
— А Виктория?
— За известно време и тя ядеше бой. После Джеймс я взе под своя закрила. Двамата бяха много близки, знаете…
Кейт с усилие преглътна топката, събрала се в гърлото й.
— А майка ви? — с усилие прошепна тя.
Очите му се сведоха към дългите изящни пръсти.
— Да. Гордата и недостъпна Абигейл също беше малтретирана от баща ми. Докато Джеймс не я взе под своя закрила.
— Господи! — смаяно поклати глава Кейт. Не можеше да си представи, че жена като Абигейл би могла да е обект на насилие.
— А когато татко умря, мама зае мястото на тиранина в семейството — глухо добави Тео.
Умът на Кейт бясно препускаше. Дали признанията на Тео биха могли да бъдат свързани със защитата на Сандра?
— Насилието очевидно се предава по наследство — въздъхна тя. — Бил ли сте свидетел на грубостите на Джеймс по отношение на Сандра?
Тео не отговори.
— Моля ви, Тео! — приведе се напред тя. — Кажете ми, ако сте бил свидетел на подобно нещо!
— А след това ще бъда принуден да свидетелствам пред съда, нали?
— Нима това е толкова страшно? — вдигна вежди Кейт. — Вашите показания биха показали на съда, а и на всички останали, че бруталното насилие може да съществува и в най-добрите семейства.
— Не — въздъхна той и лицето му се разкриви от страх. — Не мога да направя това. Вестниците ще ни разкъсат!
Ръката й намери неговата, гласът й беше тих, но настойчив:
— Ако потвърдите, че Джеймс действително е малтретирал Сандра, аз бих могла да я оправдая!
Той сведе поглед към пръстите й и поклати глава:
— Джеймс беше мръсник. Но това, което искате от мен, е прекалено много.
— Разполагате ли с доказателства, че Джеймс е малтретирал Сандра както сексуално, така и физически?
