всичко, което й е казал Чарлс. Може би е пояснил, че ще я викат за свидетел и там ще трябва да разкрие нещо неприятно. Може би е видяла как Сандра показва пистолета си на Томи… Трябва да научим истината, независимо каква е тя. Кажи на Мария, че животът на Сандра виси на косъм.
— Ще направя каквото мога — обеща Франк. — Но не ти гарантирам нищо.
Кейт замълча, после изведнъж вдигна глава.
— Хрумна ми нещо, Франк… Качи се горе и кажи на Мария, че Сандра е много болна… Нека остане с впечатлението, че животът й е в опасност… После я попитай как ще се чувства, ако Сандра умре, без никой да повярва в невинността й.
— Кейт, не мислиш ли, че…
— По дяволите, Франк! — прекъсна го тя. — Аз съм длъжна да опитам всичко възможно, за да спася живота на клиентката си!
— Добре, добре. Задръж така, отивам…
Кейт зачака, нервите й се опънаха до скъсване. В главата й се въртяха налудничави мисли, пръстите й нервно стискаха писалката. Франк се върна на телефона в мига, в който й се стори, че не издържа повече.
— Не зная какво да мисля — призна с колебание в гласа той.
— Какво ти каза Мария? — стисна слушалката Кейт.
— Чарлс се появил в къщата няколко седмици преди смъртта на Джеймс. Било късно вечерта, Мария вече била в леглото. Измъчвало я безсъние и решила да си свари чаша мляко. На връщане от кухнята чула гневните гласове на Джеймс и Чарлс, които се карали за нещо. Думата „завещание“ й направила впечатление, тъй като двамата многократно я повтаряли. После вратата на кабинета се отворила и Чарлс излетял навън. Бил бесен. Джеймс изтичал след него и викал нещо. Мария се скрила под стълбите. Чарлс напуснал къщата, а Джеймс се върнал в кабинета и затръшнал вратата след себе си. Едва тогава Мария се промъкнала обратно в своята стаичка.
Странно, помисли си Кейт. Чарлс никога не беше споменавал, че е имал разногласия с Джеймс. Ще трябва да го попитам, рече си тя.
— Кейт, там ли си?
— Извинявай, бях се замислила. Но какво общо има това с думите на Чарлс при вземането на детето?
— О, пропуснах да ти кажа… Чарлс я попитал дали ги е чула да се карат през въпросната вечер…
— Какво му е отвърнала тя?
— Че си е легнала рано, тъй като Джими имал навика да се буди още на разсъмване. Но не е сигурна дали той й е повярвал.
— Друго?
— Това е. Предадох ти всичко, което каза.
— Страхувам се, че все още нищо не разбирам — поклати глава Кейт.
— Значи сме в една лодка — мрачно се пошегува детективът.
— Франк, трябва да я убедиш да се върне с теб! Не ме интересува как ще го направиш и колко ще струва, но го направи! Само тя може да спаси Сандра. Ще й осигурим закрила срещу санкциите на имиграционните власти, аз лично ще се погрижа да й намеря спокойна квартира. Можеш да й обещаеш, че веднага след делото ще се заемем с официалното й разрешение за престой.
— Кейт, не можеш да обещаваш такова нещо — предупреди я Франк.
— Кажи й, че ще направя всичко възможно. И наистина ще го сторя, обещавам!
— Добре, ще видим какво ще излезе…
Кейт остана неподвижна дълго след като слушалката в ръцете й онемя. Какво ли още знае тази жена, питаше се тя. Дали няма да излезе така, че вместо да спасят Сандра, показанията й ще я окачат на въжето? Ох, дано не сбъркам, като настоявам да изправя Мария в съда, тежко въздъхна тя.
Диксън пътуваше към жилището на баща си със свъсени вежди. Беше ядосан от безцеремонния начин, по който му заповядаха да се яви. Влезе в къщата и се насочи към кабинета. Завари възрастния мъж пред камината, излегнат на кожения диван с одеяло върху краката.
— Здравей татко, пожелал си да ме видиш — хладно рече той.
— Да, Диксън. Седни.
Лицето на Франклин Манинг беше мрачно, очите зад стъклата на пенснето бяха непроницаеми. Диксън притеснено се отпусна на ръба на стола.
— Каква е тази важна работа, която не може да почака до утре?
Баща му го погледна и започна, подбирайки внимателно думите си:
— Сторил си нещо непростимо, Диксън!
— Непростимо ли? — присви очи Диксън. — Струва ми се, че тази дума е твърде мелодраматична.
— Стига вече с тези игри! — отсече Франклин. — Провел си тайна среща с представител на нюйоркската адвокатска кантора „Ливингстън & Кентър“!
— Чарлс вече те е уведомил, а? — скочи на крака Диксън. — Гадно копеле!
— Сядай! — заповяда баща му и отметна одеялото от краката си. — И не смей да използваш подобен език в мое присъствие!
