— Не мога.
— Защо? Заради проклетите пари?
— Не, не е за това… Заради Джими.
— Ти си неговата майка. Всеки съдия ще го присъди на теб.
— Едва ли, особено когато един влиятелен човек му е помогнал да получи поста си…
— Не може да няма някой, който е независим от него…
— Той познава всеки съдия в този щат.
— Но нали сме свободна страна?
Тя упорито тръсна глава.
— Неговите пари променят нещата. Ако поискам развод, той с положителност ще ми отнеме детето.
— Господи! — простена Томи и зарови лице в дланите си. — Бих могъл да убия този мръсник!
2
Уличното осветление се включи точно когато Кейт зави към Сенчъри сити — комплекса от ултрамодерни небостъргачи, издигнат преди години от могъщата филмова къща „Туенти сенчъри фокс“. Остави колата в подземния гараж на Парк тауър, преметна през рамо чантичката си, стисна куфарчето в ръка и хукна към асансьора. Успя да се промъкне вътре, миг преди вратите да се затворят.
Приглади копринената блузка, която носеше под строгото раирано костюмче, в следващия миг обонянието й долови аромата на познат мъжки одеколон. Чарлс? Огледа се с очакване, очите й срещнаха погледа на висок рус мъж, изправен в дъното на кабината. Задържа ги храбро върху лицето на непознатия, сякаш искаше да каже: „Гледай колкото си искаш, това съм аз: млада и самоуверена делова жена“.
Асансьорът спря на 26-ия етаж, вратите се отвориха към просторната приемна на „Манинг & Андерсън“, която заемаше двете последни нива на небостъргача. Безупречно излъсканият паркет и остъклените стени влизаха в ярък контраст с ориенталските килими, кожените мебели и произведенията на съвременното изкуство, разпръснати с артистична небрежност навсякъде. В гърдите на Кейт отново се появи чувството на радостна възбуда, което неизменно я обземаше при мисълта, че е част от тази солидна и могъща юридическа фирма.
Спря да погледне гирляндите ярки светлини, които маркираха централната частна Лос Анджелис. Панорамата ни започва да прилича на Ню Йорк, рече си тя. През деня гледката от офиса беше великолепна — погледът стигаше до сочната зеленина на Западен Лос Анджелис и плажовете отвъд нея, а при ясно време — дори до остров Каталина. Нощем небето над международното летище се изпълваше с мигащите светлинки на излитащи и кацащи самолети, на север се очертаваха хълмистите поляни на местния кънтри клуб и Холивудските възвишения.
— Тук ли е още Чарлс? — извърна се Кейт към нощната администраторка.
— Да, госпожице Александър — отвърна момичето и посочи към вратата вдясно от себе си.
Кейт прекоси празната приемна и почти се сблъска със слаба жена, чието ястребово лице беше украсено с многодиоптрови очила. Рита пак е останала да провери състоянието на работните места, усмихна се в себе си тя. Така и не успя да свикне с действията на офис мениджъра, но въпреки това ги приемаше безпрекословно. Временната работа като секретарка в адвокатска кантора я беше научила, че всичко върху бюрото на юриста трябва да е в идеален ред, готово за утрешния ден.
— Добър вечер, госпожице Александър.
— Здравей, Рита — любезно се усмихна Кейт. Вече от доста време напразно се опитваше да накара тази жена да я нарича по име, най-вече защото годините й са поне два пъти повече от нейните собствени тридесет и две. — Как е майка ти?
— По-добре, благодаря. — Клепачите на Рита потрепнаха, на лицето й се появи подобие на усмивка. — Много съм ви признателна, че оправихте онази бъркотия със социалната осигуровка…
— Радвам се, че успях да свърша работа — топло й се усмихна Кейт и продължи по коридора към кабинета на Чарлс. Надникна през открехнатата врата на просторния ъглов апартамент и го видя зад бюрото. Говореше по телефона, но й махна да влезе. Веднага след това натисна бутона за заключване.
Обсъжда политиката просто за разнообразие, рече си Кейт, неволно доловила няколко реплики. Очите й пробягаха из просторното помещение и се спряха на снимките, окачени над кожения диван: Чарлс, долепил глава с Теди Кенеди; Чарлс между президента на Съединените щати и Първата дама; Чарлс редом с губернатора на Калифорния Нед Брандън и сенатора Пат Хардин… И накрая онази, която най-много допадаше на Кейт: Чарлс и усмихнатата Сали Фийлд се държат за ръце и позират на фотографите.
После, въпреки волята й, очите й се насочиха към снимката върху шкафа за документи, на която Чарлс (доста по-млад) се усмихваше в компанията на семейството си. Сърцето й бе пронизано от чувство за вина, макар че синът и дъщеря му отдавна вече бяха в колеж, далеч от семейното гнездо.
Сякаш прочел мислите й, Чарлс сложи длан върху мембраната и прошепна:
— Вината не е твоя: Този брак не успя да донесе щастие на никого…
Кейт се усмихна на проницателността му. Очите й проследиха движенията на силната му ръка, която продължи да си води записки във връзка с телефонния разговор, тялото й отново усети ласките на тази ръка от предишната нощ. Споменът предизвика тръпка на удоволствие, която бавно се разля по гърба й.
Направи усилие да се концентрира върху непосредствените неща, които я заобикаляха. Подредбата на този кабинет й напомни за строгата йерархия, на която се подчиняваше всичко в „Манинг & Андерсън“. На върха на пирамидата се намираха съдружниците, един от които беше Чарлс. По правило това бяха най- опитните юристи, отговорни за всички управленски решения. Те носеха основните рискове на деловите начинания на фирмата, те получаваха и дивидентите от тях. В качеството си на съдружник Чарлс разполагаше не само с този ъглов кабинет, но и с гарантиран годишен доход от един милион долара.
