— Горе ще ви информират — отвърна полицаят и му върна документите. После хвърли бегъл поглед на картата на Кейт и кимна с глава: — Добре, минавайте.
— Благодаря.
Кейт гледаше по посока на фаровете, които осветиха масивната сграда в средиземноморски стил, кацнала на върха на хълмчето.
Чарлс натисна звънеца, но после бутна вратата и двамата влязоха в покритото с мрамор фоайе. В ъгъла разговаряха двама мъже. Сърцето на Кейт пропусна един такт, тъй като познаваше лицето на онзи, който беше срещу входа. Детектив от отдел „Убийства“ на Главното полицейско управление. До мъжете, отпусната безжизнено в стола, седеше Сандра д’Арси. Русата й коса беше в безпорядък, очите й гледаха диво.
— Аз съм Чарлс Римън, семеен адвокат на Д’Арси — представи се Чарлс, очевидно решил да поеме нещата в свои ръце. — Това е сътрудничката ми Кейт Александър. Какво е станало тук?
Единият от мъжете — на средна възраст и с доста излишни килограми на гърба си, бавно пристъпи към тях. Представи се като детектив Боуър, името на партньора му беше Доналдсън.
— Господин Д’Арси е застрелян — рече той.
— Тежко ли е състоянието му? — попита Чарлс.
— Най-тежкото — поклати глава Боуър. — Мъртъв е…
— Господи! — простена Чарлс. Лицето му пребледня, ръката му неволно се притисна към гърдите.
Кейт усети конвулсията на стомаха си. Джеймс д’Арси мъртъв? Не, това не може да бъде! Та нали снощи се запознаха и разговаряха? Очите й неволно се насочиха към младата вдовица. Какъв ужас, господи!
— В колата открихме бутилка шампанско и касова бележка — продължи детектив Боуър. — Изглежда се е отбил до някой магазин и е бил проследен… — Очите му се местеха от Чарлс на Кейт и обратно, думите му звучаха тромаво, напълно лишени от емоции. — Напоследък тук се навъртат доста бандити…
На вратата се позвъни и Доналдсън отиде да отвори. В преддверието се втурна Диксън Манинг.
Прилича на Едуард VIII, покойния Уиндзорски херцог, помисли си за пореден път Кейт. Същите непокорни сламеноруси коси, воднисти очи и безволева брадичка… С Диксън беше и Тео — мъжът, когото беше видяла да спори с Джеймс д’Арси предната нощ.
Забелязал Чарлс, Диксън видимо се стегна. Обърна се към полицаите и се представи, без дори да кимне за поздрав на зет си. Не забрави да представи и брата на Джеймс, после нервно попита:
— Какво се е случило?
Боуър им докладва сбито, с малко думи.
— Мъртъв? — задави се Тео д’Арси, а лицето му се разкриви от изненада и страх.
За момент Кейт беше сигурна, че този човек ще припадне. Това вероятно усети и Боуър, който пристъпи напред и с жест го покани да седне на близкия стол.
Тео се подчини, възвърна част от самообладанието си и се огледа:
— Къде е Джими?
Дочула името на сина си, Сандра вдигна глава.
— Спи — прошепна с несигурен глас тя, после започна да се надига. — Ще ида да го видя…
Напусна помещението без никой от присъстващите да проговори.
— Благодаря, че ме уведоми! — извърна се Диксън и дари Чарлс с презрителен поглед.
— Нямах време — изрази протеста си Чарлс.
Диксън не му обърна внимание, очите му се преместиха върху Кейт.
— Ти пък какво търсиш тук?
Гласът му беше леден, натежал от язвителност.
— Аз я помолих да ме придружи — изпревари отговора й Чарлс.
Кейт изведнъж съжали, че е настояла да дойде тук. Не желаеше да влиза в конфликт с Диксън. Поведението му беше надменно и арогантно, но той си оставаше синът на Франклин и думата му се чуваше навсякъде.
Макар да се отнасяше хладно към нея още от самата й поява в „Манинг & Андерсън“, днес Диксън за пръв път си позволи да бъде откровено груб. Може би наистина ще излезе вярно, че не я харесва, само защото е протеже на Чарлс. Но каквато и да е причината, Кейт не се чувстваше особено комфортно като пряк участник в битката за надмощие между Диксън и Чарлс.
Боуър пристъпи към Тео:
— В състояние ли сте да отговорите на няколко въпроса?
— Разбира се — отвърна вместо него Диксън и се насочи към кожения диван. — Но нека поседнем…
Тео се тръшна на меката тапицерия, скри лице между дланите си, тялото му се разтърси от беззвучни ридания.
Почувствала се неудобно в ролята на външен свидетел, Кейт отстъпи към прозореца и остана там. Снощи случайно дочу част от спора между двамата братя Д’Арси, но сега мъката на Тео изглеждаше съвсем неподправена.
Диксън, който очевидно се почувства господар на положението, вдигна глава и с делови глас попита:
