— Не пропускаш нищо.
— Опитвам се. Нали затова съм учила?
— Джеймс и Тео не се разбираха — поясни Чарлс. — Вероятно Тео усещаше, че аз винаги съм на страната на брат му.
— А защо не се разбираха?
— Кой знае? — сви рамене Чарлс. — Джеймс не одобряваше онова, което интересува Тео. Най-вече артистичните му наклонности.
— Защото за него бизнесът е бил на първо място, така ли?
— Да.
— Имат ли други братя и сестри?
— Една сестра, Виктория. Тя отлично се разбираше с Джеймс. Проблемът беше между братята. На моменти Джеймс се държеше с Тео направо отвратително…
Кейт неволно се запита какъв в действителност е бил Джеймс д’Арси — галантният чаровник, с когото се запозна снощи, или грубиянът, който спореше с Тео под стълбите. Внезапно си припомни детайлите от разговора, който неволно беше подслушала. Тео беше заплашил Джеймс, но тя не го прие сериозно. Сега обаче се запита дали Тео е изпитвал такава омраза към брат си, че да посегне на живота му?
Ами младата вдовица? И тя не изглеждаше особено щастлива снощи. Дали пък не е решила да се отърве от един стар и много богат съпруг?
Диксън натисна бутона за автоматично набиране и с облекчение дочу гласа на Тео.
— Как се чувстваш?
— Гадно — призна с несигурен глас онзи.
— Ще ти мине, но това изисква време — окуражи го Диксън, прочисти гърлото си и добави: — Трябва да намерим документа, за който спомена Джеймс…
— Толкова ли е спешно? — въздъхна Тео.
— Абсолютно. Това е от решаващо значение за нас.
— Но аз не мога да нахлуя при Сандра или при мама и да започна да ровя!
— В никакъв случай — отвърна Диксън. — Трябва да действаш много внимателно. На Сандра ще кажеш, че ти трябват някои документи за погребението. Подхвърли, че с това ще й помогнеш да получи известна сума и тя няма да ти създава пречки… — В гласа му се появи хладно презрение. — С Абигейл няма да имаш проблеми. Тя никога не напуска покоите си на втория етаж и едва ли ще любопитства…
— Непрекъснато мисля за това — отвърна Тео. — И колкото повече мисля, толкова по-силно се убеждавам, че Джеймс отдавна е уредил въпроса. Ти сигурен ли си, че този документ не е вече у Чарлс?
— Не искам да му задавам въпроси. Може би изобщо не подозира за съществуването на подобна бумага. По-сигурно е да го открия, а после да говорим. До този момент компютърът на фирмата не показва нищо…
— По дяволите!
— Точно така, по дяволите! — повиши глас Диксън. — Затова трябва да се поразровиш. Тук става въпрос за нещо далеч по-важно от парите. За управлението на фондацията Д’Арси, за даренията на разни художници, за благотворителността… Все неща, които обичаш, Тео. Нима ще позволиш на Чарлс да се разпорежда с тях?
— Прекрасно знаеш, че не искам това.
— Добре. Не забравяй колко ти беше трудно да убедиш Джеймс изобщо да помисли по този въпрос… — Гласът му поверително се снижи: — Всичко може да се окаже напразно, ако не пипнем въпросния документ… — Помълча малко, после смени темата. — Между другото, баща ми обяви, че отлага оттеглянето си от фирмата…
— Защо?
— Заради смъртта на Джеймс.
— Съжалявам — въздъхна Тео. — Зная с какво нетърпение чакаш избора на нов старши партньор.
— Така е. Но баща ми каза, че отлагането ще е само за няколко седмици, докато нещата се уталожат. За мен така дори е по-добре, ще имам време да организирам подкрепа за кандидатурата си.
— Аха…
— Затова искам незабавно да се заловиш с търсенето на документа, Тео. Не го ли открием, за мен… хм… ще бъде доста трудно да уредя някои въпроси…
— Ясно — въздъхна Тео.
Детектив Боуър натисна звънеца на Д’Арси и скри прозявката си. Чувстваше се уморен. Хвърли поглед към Доналдсън. Партньорът му също не изглеждаше свеж. Отвори им прислужницата.
— Вкъщи ли е госпожа Д’Арси? — попита Боуър.
— Сеньората спи.
— Жалко, но… — Боуър потърси необходимите слова в бедния си испански речник, не ги откри и просто си показа значката.
Жената им направи знак да почакат и изчезна във вътрешността на къщата.
