— Ще ми ги покажеш ли?
Очите на Джими отново се насочиха към майка му. Уверил се, че тя не му обръща внимание, той въздъхна, чертите на личицето му се изопнаха.
— Хайде, ела — обади се бавачката. — Ще покажем играчките ти на тази красива дама.
Момчето сложи топлата си ръка в дланта на Кейт и я поведе навън.
Боуър затвори бележника си и стана на крака.
— Окей, засега приключваме.
— Моля ви да ни държите в течение — каза Диксън и тръгна да изпрати полицаите до вратата.
Чарлс ги изчака да излязат и тъжно поклати глава.
— Бедният Джеймс. Надявам се, че не е усетил нищо… — Хвърли кратък поглед на ръчния си часовник и стана: — Едва девет… По-добре да позвъня на Абигейл, отколкото да чуе за нещастието по новините…
— Това е работа на Тео — намеси се Диксън. — Сега той е най-големият син.
— Но Джеймс винаги искаше аз да се грижа за майка му — настоя Чарлс.
— Не — въздъхна Тео и бавно се изправи. — Диксън е прав. Новината ще трябва да й съобщя аз…
— Джеймс е мъртъв, вече Тео ще се грижи за майка си.
Думите на Диксън прозвучаха гневно, лицето му леко порозовя.
— Вижте какво — въздъхна примирително Чарлс, — аз съм адвокат на семейството от години… Мисля, че мястото ми е там сега. Защо да не отидем заедно?
— Не — решително тръсна глава Диксън. — Като представител на фирмата ще отида аз!
Чарлс спря очи върху бледото лице на Тео.
— Това ли искаш?
— Да.
— Добре, след като настоявате…
Чарлс стисна пръстите си в юмрук, кокалчетата му видимо побеляха.
Изправени пред колоните на входа, Боуър и Доналдсън бавно се извърнаха към внушителната фасада на къщата.
— Трупът още не е изстинал, а те вече се захапаха — промълви замислено Боуър.
— Какво те кара да мислиш така? — попита партньорът му.
— Годините опит в отдел „Убийства“. Усещам напрежението далеч преди външната му изява… — Махна развълнувано с ръка и добави: — Искаш ли да знаеш личното ми мнение? Този човек не е убит заради някакъв си часовник, дори ако струва цял куп пари!
— Така ли? — погледна го любопитно Доналдсън.
— Изстрел в тила — промърмори Боуър. — Поведението на всички тези вътре… Има нещо друго, най- вероятно пак проклетите мангизи… Те корумпират всички. Няма как, ще трябва да изчакаме. Времето ще покаже… Ела да видим какво още са открили момчетата от екипа.
3
— Било е екзекуция — рече Кейт.
— Какво? — стреснато я погледна Чарлс, видимо разстроен след идентификацията на трупа.
— Д’Арси е бил екзекутиран — повтори Кейт. — Застрелян е в тила хладнокръвно от човек, който е знаел какво върши.
— Не ставай смешна. Кой би пожелал да го убие?
— Не зная. Но грабителите не стрелят в тила на жертвите си.
— Не виждам смисъл — тръсна глава Чарлс. — Просто не виждам смисъл!
Кейт протегна ръка и го погали по рамото. За пръв път го виждаше толкова разстроен.
— Господи, едва издържах — мрачно промълви той. — Не можех да повярвам, че гледам трупа на най- добрия си приятел, проснат върху някаква маса!
— Не е лесно — кимна Кейт. — Вършила съм го много пъти, слава богу, с непознати… И пак не ми е било лесно.
— Въпреки това искаш да се върнеш към професията на прокурор? — погледна я с недоверие Чарлс.
— Да — кимна тя. — Понякога това е гадна професия, но на мен ми липсва…
— Аз предпочитам да си остана при финансовите сделки — поклати глава той.
Замълчаха. Кейт тайно наблюдаваше играта на светлините и сенките върху лицето на мъжа до себе си. Понякога имаше чувството, че го познава, друг път й се струваше, че не знае за него абсолютно нищо.
— Защо Джеймс е избрал за адвокат теб, докато Тео предпочита Диксън? — наруши мълчанието тя.
Той се извърна да я погледне, по лицето му пробяга усмивка.
